Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна 3

Ето че стигнахме и манастирската църква.Тя е малка,едноабсидна и триконхална. Нека си разясним тези странно звучащи термини.Абсидата е полукръглата извивка на външната стена на църква.В нея се помещава олтарното пространство. Предлагам ви един лесен експеримент,който всеки може да изпълни. Когато влизате в някоя църква, опитайте се да запомните от коя страна се намират иконите 1.Щом излезете навън, проследете външната стена от страната на иконите.Бас държа,че ще забележите,че тя съвсем не е права,както всички други стени,а е извита в полукръг или образува многоъгълник. И ще има 1 или 3 подобни „извивки“ в зависимост от големината на храма. Е, именно това са абсидите.В пространството,което те ограждат- олтара- се извършва най-тайната част от службата, достъпна само за духовни лица- освещаването на хляба и виното за причастие.

Но да се върнем на нашата малка църквичка.Виждате ли добре запазеният полукръгъл зид на снимката?Това не е абсида. Олтарът на коя да е църква(а съответно и абсидата,която го огражда отвън)гледа винаги на изток.А тази ниша е обърната на север(можете да го проверите с компас,ако искате).Е,какво е тя тогава?Това,мили деца,е певник- ниша в северната или южната стена на манастирските църкви,където монасите се събирали да пеят по празнични литургии.Абсидата пък се намира вдясно от зида на конхата 2 и почти нищо не е останало от нея.

На изток от абсидата(гледайте право напред)се забелязват няколко малки саркофага. Съдейки по близостта им с най-святото място в християнския храм(олтара) там очевидно са били погребани важни личности- сигурно монаси или хора,приближени на ктитора 3. Любопитното е,че повечето от саркофазите са празни.В един от тях обаче през 1921г. Карел Шкорпил открил скелет на мъж.Той веднага решил,че е попаднал на гроба на Борис ӏ и вместо сувенир си взел черепа му,при което останалите кости се разпаднали на прах - толкова крехки били(все пак са престояли повече от едно хилядолетие в земята). А черепът останал у Шкорпилови като семейна реликва и се предавал от поколение на поколение. Преди няколко години внучката на Карел Шкорпил, Мария Хермова го дари на Варненския археологически музей. Тогава тя предизвика сензация в медиите, повтаряйки твърдото убеждение на дядо си, че това е главата на княз Борис. Твърдението й обаче е недоказуемо,тъй като никой засега не разполага с ДНК-то на българския владетел 4 .

В църквичката също така досега са намерени около 10-15 хил. фрагмента от стенописи.Когато ви разказвах за начина на градеж на манастира,съвсем умишлено забравих да спомена,че камъните,от които били построени стените му,са от един особен вид варовик,наречен бигор.Бигорът е толкова мек,че може да се реже и с трион и е сравнително лек за носене. Освен това се среща из цялата околност. Всичко това обяснява защо строителите са използвали този материал при издигането на обителта. Бигорът обаче е грапав и шуплест и в него не могат да се издълбават никакви надписи.Така че за разлика от други манастири от същата епоха, „Караач теке“ няма нито един надпис по стените,нито един графит 5.Ала стенописи в църквата има. За създаването им грапавата основа не е проблем- просто я покриваш с дебел пласт мазилка и си рисуваш(или пишеш)върху нея каквото църковния канон повелява.

И така,нашата обиколка почти приключи. Тъкмо взе да става интересно,нали? Но нека на изпроводяк си разкажем как е загинал манастирът. Според най-нови датировки това е станало някъде към последната четвърт на 10 век- първата четвърт на 11-ти.Това били времена на страх и несигурност. Византийската власт,под която се намирали нашите земи,отслабвала от непрекъснатата смяна на императорите 6 ,нашествията на разни народи от север- печенеги,узи,кумани и др.- и непосилните данъци правели живота на хората черен. Богатият,красив и най-важното- незащитен манастир представлявал лесна плячка за всеки нападател.Затова монасите го изоставили.Някъде по същото време част от сградите са били разрушени от свлачище- често явление в този район. Ала в руините веднага се заселили хора.Сред останките те изградили селище от землянки. Макар че то било опожарено(както подсказват данните от разкопките в североизточното помещение от 2007г.),на негово място се появило друго. Местността била обитавана без прекъсване от 12 до 18 век.От османския период датира и съвременното й наименование- „Караач теке“- текето 7 на черните брястове. Къде е изчезнало мюсюлманското светилище,от което произхожда това име,можем само да гадаем.Засега останки от него не са открити.
С „Караач теке“ е свързана и една легенда,която ни дава отговор на въпроса,защо патронния празник на гр.Варна е в деня на Успение Богородично(15 август по нов стил). Веднъж между клоните на големите брястове 8 неизвестно как се появила икона на св.Богородица. Тя се заклещила между кллоните им и не искала да излезе.Събрали се вярващи от цялата околия, за да я занесат в града. Докарана била каруцата на един християнин. Сложили иконата в колата, но от тежестта й тя не могла да помръдне от мястото си. Опитали хората с друга кола. Случило се същото. Първите мъже на града се събрали, за да решат какво да направят. Повикали един млад и праведен турчин. Той дошъл с кола, в която били впрегнати млади волове. И чудото станало!
Колата тръгнала към града. Много народ следвал шествието с благословение. Като колата спряла на едно широко празно място, това било знак, че иконата желаела да остане там. Именно там построили черквата "Св. Богородица (Панагия)" 9. И до днес всяка година на 15 август край черните брястове се прави събор, посветен на Божията майка.
И така,мили приятели,заедно се докоснахме до магията на мястото,наречено княжески манастир в местността „Караач теке“. Надявам се,че ви е харесало и че сте научили поне нещичко от всичките приказки,дето ви изприказвах.ще се радвам искрено,ако съм заинтригувал поне един или двама от вас.Защото наследството на собствения ни град е нещо,което всеки от нас трябва поне в някаква степен да познава.А Варна и околностите й могат да се похвалят с дълга и богата на събития история.Навсякъде е пълно с такива магически,енигматични местенца,останали,кой знае защо,непознати за повечето от нас. А те са едва ли не на една ръка разстояние от домовете ни.Необходимо е само да се отклоним за кратко от пътя си,за да се докоснем до скритите богатства на нашия град!А те си заслужават всяка отделена секунда, както и може би се убедихте от нашата кратка виртуална разходка из миналото.

Бележки :
1 иконостасът е преградата,която отделя олтарното пространство от останалата част на църквата
2 конха се нарича всяка извивка на външната стена на църква във формата на полукръг или ниша. Абсидата е вид конха. Певниците в манастирската църква също. Значи в църквичката на „Караач теке“ станаха общо три конхи - една абсида и два певника. Затова я определяме като „тирконхална“.
3 човекът,който е дарил пари за построяването на църквата. А това,както вече знаем е бил самият княз Борис ӏ.
4 никъде не са открити кости,за които някой надпис със сигурност да указва,че му принадлежат, а ДНК-то на исторически лица не може да се вземе от друг източник, освен от кости. И то от такива кости, за които има сигурно указание на кого принадлежат- някой надпис например. Освен това от този череп ДНК трудно може да се вземе, тъй като след 90-годишен престой в разни шкафове като семейна реликва на Шкорпилови, костта сега съвсем е изветряла и е станало практически невъзможно да се вземе генетичен материал за анализ.
5 за сравнение, стените на отнесения към същата епоха манастир в с.Равна, Провадийско са изпъстрени с над 3300 надписа на няколко азбуки- гръцка,латинска,глаголица и кирилица и на няколко езика. Насочеността им е най-разнообразна- като започнем от гръцката азбука,издълбана n на брой пъти, минем през молитви и други богуслужебни текстове и стигнем до грозни ругатни на старобългарски.Камъкът, от който е изграден манастирът в с.Равна, разбира се,не е бигор,а най-обикновен гладък варовик. Впрочем, някой ден ще публикувам нещо и за този обект- и той е твърде интересен и изпълен с важни открития и интригуващи истории. Ама да видим кога ще се наканя де. :)
6 някои историци( с известна склонност към шеговитото изразяване) наричат тази епоха „гинекократия“,т.е. власт на жените, защото пътят към императорския престол задължително минавал през леглата на една или повече дами от властващата династия - ето за такава власт говорим.По-нататък в текста ще разберете докъде са я докарали византийците под „гинекократия“ - че и ние заедно с тях.
7 манастир на странстващи монаси-дервиши с гроб на някой мюсюлмански светец- спомнете си за прочутото Демир баба теке- и то е същото.
8 те се извисяват и до ден днешен над археологическите разкопки и хвърлят благодатна сянка в горещите летни дни.
9 църквата се намира в Гръцкия квартал,в една уличка над Римските терми. Тя е и най-старият действащ православен храм във Варна - един надпис над предверието й съобщава, че е основана през 1602 г. Случката с иконата явно е станала някъде по същото време.