Невинни жертви, кървави ръце, извършител както винаги неизвестен

 В околностите на Велинград, в местност, наречена "Чепински баир", в дефилето на река Въча, бе извършена брутална екзекуция на невинно същество. Представяте ли си - краката на нещастната жертва бяха вързани и тя бе захвърлена като парче отпадък в речния подмол. За да умре от бавно, мъчително удавяне (с премръзване). Мислите, че ви говоря за мутренските времена, за 90-те? О, не, събитието е съвсем прясно. Останки на жертвата са били забелязани от очевидци на 4-ти август 2021-ва. Преди по-малко от седмица.

  Логичните въпроси в този случай биха засягали идентичността на жертвата, възможната й връзка с евентуалния убиец, обстоятелствата при смъртта й и всевъзможни криминалистични детайли. Но веднага ви казвам - нито един от тях няма никакво значение. Защото в началото на август 2021-ва, в България (страна, членка на ЕС) по най-брутален и средновековен начин беше убито едно невинно куче. Подмолите на планинската река пазят тайната на убиеца му. Никога няма да разберем кой е бил загадъчният садист, нито ще узнаем заради какво измислено прегрешение безгласното животинче е заслужило жестоката си съдба. 

Навярно свидетелите биха могли да подадат сигнал в местната екоинспекция. Сигнал, който ще прашасва по проядените от дървеници лавици на велинградското деловодство в продължение на месеци. Може би след месеци някой ще обърне внимание на отчаяния вик за помощ и ще резолира сигнала с думите : " Извършител неизвестен. Случаят закрит поради липса на доказателства." И толкова. Нещастното животно ще е преминало през ада на мъченията, жестоката смърт от удавяне и безсмисленото страдание. И всичко това, зашото някой пияница, садист или просто обикновен местен бабаит е решил да си изкара горчилката от проваления живот на едно невинно създание. Докога, кажете ми, докога????

В България беше въведен - со зор и со мъка, както казват братята ни македонци - един "Закон за защита на животните" през 2011-та. Клаузите му до голяма степен отразяваха съществуващите правни положения в много европейски държави. Създаден от начетени индивиди с някакви идеалистични представи за първичната природа на местните хора. Създаден - както повечето закони по нашите географски ширини - за да бъде заобикалян и нарушаван. Не е случайна шопската "мъдрост", която сравнява закона с "врата у поле". 

В случая - Законът за защита на животните приравни всяко престъпление, извършено срещу животно, на обикновено углавно престъпление (убийство, мъчение, средна или тежка телесна повреда). Резултатите от всичко това са видими - хиляди измъчвани и избивани животни всяка година. Чепинското куче реално е една от многото безименни жертви на почти геноцида, който вилнее у нас. Снижаването на животните до предмети, до "боксови круши", върху които да изливаш комплексите си и разочарованието си от тежкия живот е реалният проблем. Проблем, който може да бъде разрешен чрез една национално отговорна образователна и медийна кампания, чрез последователно и отговорно изпълнение на всяка точка и запетая от споменатия закон. Но най-вече - ако правата на нашите безгласни братовчеди се превърнат в кауза, зад която всеки от нас застане с цялото си сърце. Защото, вярвайте ми - когато те са добре, и ние сме добре. Дори в черните времена на Ковид истериите.