Ето линк към една по моему твърде крайна статия, която обаче те кара да се замислиш - кои са новите велики сили на нашия век и дали „добрите“ по филмите всъщност са толкова добри, колкото ни ги представят... Но иначе не може да се каже, че аз съм кой знае колко съгласен с някои от теориите изложени там. Тези глупости за еврейско-ционистки заговор са твърде широко разпространени. Не виждам обаче да имат някакво реално основание. Виж, за почти имперската политика на Америка можем да си говорим много и различни неща. Показателен е фактът, че вече немалко сериозни учени (като например лингвистът Ноам Чомски) от световна величина признават, че САЩ проявяват наклонноста да се месят навсякъде в световната политика и да налагат безогледно своята воля и интереси навсякъде и освен това сериозно да „обработват“ съзнанията на своите граждани, пък и на всички нас. Пишат се големите „пазители на мира“, пък именно те запалват някои от най-кървавите съвременни войни - като например вояйната с тероризма. Да не говорим за това, кой всъщност „съзададе“ терористите фанатични ислямисти именно през годините на Студената война. Но въпреки всичко американските политици някак си винаги успяват да се окажат „добрите“ дори когато в резултат от „моралните“ им действия да загиват хиляди невинни жертви. Ала в политиката - това ни е добре известно от историята - място за морал няма, само най-безскрупулните, жестоките и безогледните (хора с макиавелисткия девиз „Целта оправдава средствата“) успяват да се изкачат на гребена на вълната на събитията. Или пък да станат техен двигател. Интересно, дали това съждение може да се отнесе и за нашата родина през последните вече 24 години на „демократичен преход“?