из „Дневник“* (1877г.)
Те (освободените от Русия народи - бел. моя) ще започнат новия си живот след освобождението, повтарям, именно с това, че ще си изпросят от Европа – например от Англия и Германия, закрила и покровителство за тяхната свобода. И макар Русия да е също европейска държава, ще го направят именно, за да се защитават против Русия.
И непременно ще започнат с това, че вътрешно, ако ли не даже и на глас, ще заявят сами на себе си и ще убедят самите себе си, че въобще не дължат на Русия никаква благодарност, а напротив: че едва са се спасили от властолюбието на Русия след сключването на мира чрез намесата на европейския концерт – а пък ако не се била намесила Европа, Русия веднага би ги погълнала, «с цел да разшири границите и територията на великата Всеславянска империя, та алчното, хитро и варварско великоруско племе да пороби славяните».
Може би цял век след това, или повече, те непрестанно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия; ще се подмазват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват против нея. О, аз не говоря за отделните хора: ще има и такива, които ще разберат какво винаги е означавала, означава и ще означава Русия за тях. Но тези хора, особено в началото, ще са толкова малко, че ще бъдат подложени на подигравки, омраза и дори политическо преследване.
