Но времената оттогава са се променили. За благодарност еничарският съд на Република България ще го съди в лето Господне 2016-то. За убийство.
Евала, приятелю! Ти за разлика от прехвалените немци осъзна, че това не са просто мирни хора, чиито домове са били разрушени от снарядите на ЦРУ/ ИДИЛ. Това е армия - многочислена, добре обучена армия, която на талази нахлува в Европа. Без офанзиви, без битки. Само отделни налети и нападения. И после зверства и опустошения в тила на врага - спомнете си за Кьолн!
И може Западът да е хванат по бели гащи, но ние, българите, вече сме се срещали с такива хора в дългата си история.
Спомнете си за 14-тия век и османците. Кои бяха те? Една сбирщина подгонени от Тамерлан тюрки, които някой си Орхан криво-ляво се бе опитал да обедини с помощта на исляма ( и не е успял - половината от тях били езичници). И как тези варвари победиха хилядолетни държави като Византия, България и Унгария? Да, ще кажете, че сме били разпокъсани, че Югоизтока е бил изтощен от десетилетия междуособни и граждански войни. И ще сте прави.
Но един фактор ще бъде изпуснат от тази силно опростена картика - а именно психологическият. Защо хронисти от цяла Европа още от първата по-сериозна битка (Черномен, 1371 г.) говорят за "турския ужас", за "поганците, които като скакалци налазиха християнската земя"? Какво им е било толкова страшното на тези варвари още в началото на родовообщинния строй? Те дори не са били като монголите на Чингис хан да имат талантлив и харизматичен пълководец начело. По описанията на тогавашни хронисти (а те са оскъдни, объркани и взаимно противоречащи си - обичайната историческа джунгла) можем да съдим, че нито Орхан, нито Мурад, нито Баязид са се отличавали с каквато и да е водаческа харизма.
