Повече за положителните примери в съвременна България

Това е Динко Вълев и той е един от малкото хора, дръзнали да защитават границите на родината ни от нашествениците, наричани за по-кратко бежанци. Рискувал живота си да опази граница, макар че той не е професионален войник. Нито някога е обмислял да стане. Просто се е борил за най-близкото и най-простото - за дома, за семейството, за родината. Както нашите предци преди 100 години.


Но времената оттогава са се променили. За благодарност еничарският съд на Република България ще го съди в лето Господне 2016-то. За убийство.

Евала, приятелю! Ти за разлика от прехвалените немци осъзна, че това не са просто мирни хора, чиито домове са били разрушени от снарядите на ЦРУ/ ИДИЛ. Това е армия - многочислена, добре обучена армия, която на талази нахлува в Европа. Без офанзиви, без битки. Само отделни налети и нападения. И после зверства и опустошения в тила на врага - спомнете си за Кьолн!

И може Западът да е хванат по бели гащи, но ние, българите, вече сме се срещали с такива хора в дългата си история. 

Спомнете си за 14-тия век и османците. Кои бяха те? Една сбирщина подгонени от Тамерлан тюрки, които някой си Орхан криво-ляво се бе опитал да обедини с помощта на исляма ( и не е успял - половината от тях били езичници). И как тези варвари победиха хилядолетни държави като Византия, България и Унгария? Да, ще кажете, че сме били разпокъсани, че Югоизтока е бил изтощен от десетилетия междуособни и граждански войни. И ще сте прави. 

Но един фактор ще бъде изпуснат от тази силно опростена картика - а именно психологическият. Защо хронисти от цяла Европа още от първата по-сериозна битка (Черномен, 1371 г.) говорят за "турския ужас", за "поганците, които като скакалци налазиха християнската земя"? Какво им е било толкова страшното на тези варвари още в началото на родовообщинния строй? Те дори не са били като монголите на Чингис хан да имат талантлив и харизматичен пълководец начело. По описанията на тогавашни хронисти (а те са оскъдни, объркани и взаимно противоречащи си - обичайната историческа джунгла) можем да съдим, че нито Орхан, нито Мурад, нито Баязид са се отличавали с каквато и да е водаческа харизма. 

Но какво е превърнало османците в класически страшилища за Средновековна Европа? Нещо много простичко, Земя и вода. Не исляма, не привилегиите на спахилъка (който към момента на нашествието не е съществувал като институция). Ще цитирам пасаж от безупречната книга по този въпрос на историка османист Вера Мутафчиева "Последните Шишмановци" :

"С османците беше иначе: нямаше къде да се върне този бос и гладен народ. Зад гърба му се бяха склопили границите на Селджукския султанат и Персия; из Анадол разни турски князе отстояваха земята си по-отчаяно от тукашните. А варварският народ искаше да уседне и да се задоми, да се наяде най-сетне, да осигури трева и вода за стадата си. Първото, с което османецът означи земите отсам морето, изглежда смешно, но е показателно : "зелена земя".

            Зелено - трева и влага! Това бе достатъчно основание да умреш в бой; дори толкова не притежаваха бойците, които Орхан прехвърли отсам Пролива. Те не бяха чували, че войната си има правила, а и да чуеха, навярно не биха ги спазили - гладни бяха. (...)

От Азия извираха струите заселници. (...) с дивашка радост потегляха към Румелия щастливците. Наистина какво имаха да жалят те? - Сивожълти, остросухи като таралежова кожа пасища, където овцете дават малко мляко; извори на по час път, извори с мътна, заразена, зеленикава вода, която пресъхва през лятото; катуни от неокастрени пръти, заметнати с плъст - цялата нищета на стара Азия, изтощена да устоява срещу безброй вълни варвари и предала им своите хилядолетни постижения, изсушената своя зрелост. Тия пустинни пастири - защото идеха от равнинни или планински пустини - алчно се стремяха отвъд морето. Там, чували бяха, се простирала земя, по-млада от Азия, но достатъчно живяла, за да бъде уредена и опитомена. "Зелена земя с много вода" - вървеше слух из Азия. Ето предлагаше им я османецът."

Не ви ли звучи познато? Не се ли превърнаха обширни цветущи райони от Ирак, Афганистан, Ливан, Палестина и Сирия в пустеещи пепелища след десетилетия на американски, израелски и всякакви други военни операции? Не живеят ли там хиляди отчаяни, мизерстващи и обеднели хора, за които бедата е дошла на крилете на американски военен самолет? И не са ли те озлобени на варварския Запад, който превърна земите им в подобия на пустините, описани в горния откъс, а тях самите - в бездомни и изгладнели номади?

И как мислите - ако вие сте на мястото на тези хора и в един прекрасен ден ви цъфнат двама яки момци от ИДИЛ с калашници на рамо и те подканят да вземете участие в борбата срещу неверниците, какво бихте направили вие? Особено ако същите тези "неверници" са превърнали цветущия ти роден град или село в купчина руини? Кой не би поел по пътя на войната при подобни условия?

И сега се чудим зашо бежанците правели такива мизерии. Ами време е да осъзнаем, че поне една трета от тях са млади, отлично обучени бойци, излезли от лагерите на ЦРУ в Сирия. Млади, енергични и изгладнели. И сега те отмъщават на "врага" си и водят война на негова територия - варварска война без правила, с набези, опустошения и всяване на страх и ужас сред местното население.

Никакъв радикален ислям не ги води тези хора.Това е само външната обвивка, която платените и обучени от ЦРУ касапи от ИДИЛ използват,за да привличат гладници от близо и далеч. И после защо се биели отчаяно, до последна капка кръв? Ами замислете се - те какво имат да губят освен пропиления си живот?

Преди време гледах видео на обсадените "терористи" след атентатите в Париж... И знаете ли - това не са религиозни фанатици, които се бият и умират в името на някакъв си там бог на име Аллах. Това са обикновени варвари - дошли тук за вода и земя. Нищо повече. И затова са по-страшни от която и да е обучена войска с танкове, картечници и бомбардировачи. Точно както османците преди 7 столетия. На тях никоя армия не можа да им устои. А на тези дали?