Нощта бавно се спускаше над смълчаните пустинни плата и
безлюдния военен лагер. В синкавия сумрак се открояваха тъмните силуети на
задрямващите постови– мълчаливи и неподвижни като паметници.
Михаил крачеше уверено по тревясалата, почти невидима в
здрача пътечка към оградата на лагера. Колегата му похъркваше равномерно в
тясната караулна будка, облегнал дългата си пушка на стената. Младежът се
приближи до него, постави ръка на рамото му и го разтърси силно, като почти
извика в ухото му :
-
Събуди се! Новата смяна дойде, човече!
-
Нова… - измънка стреснатият човек и
скочи объркан на крака – А! Кой е там? Покажи се или стрелям! – и се хвърли към
пушката си в ъгъла, изблъсквайки грубо Михаил.
Грабна оръжието си и несръчно го насочи към неканения
гост. На светлината на фенера му различи позната физиономия.