вторник, 20 ноември 2012 г.

Някога замисляли ли сте се за начините, чрез които ни манипулират?

Многобройни са начините, по които определени хора и определени институции ни „подтикват“ да мислим в „правилната“ (според тях) посока.През 20 век тоталитарните общества развили методи за контрол над действията и думите на хората. Но мислите не успели да покорят - поне не изцяло. Все пак останали достатъчно съзнателни индивиди, недоволни от съществуващото положение, които оценявали критично какво се случва около тях. Естествено на тях не им било позволено да говорят - всъщност даже самото изразяване нанесъгласие било то и с най-дребния аспект от действията на на тия, които те управляват, означавало затвор. Но въпреки това дълбоко в себе си хората таели несъгласието си.
В т.нар. големи демокрации обаче станало друго. Тук вече не държавата контролирала и манипулирала гражданите си,а определени хора с определено влияние в обществото (не е нужно да ги изброяваме, мисля, че по-прозорливите вече са се сетили за т.нар. „четвърта власт“), но по един значително по-прикрит и доста по-гаден начин - чрез скрито „подсказване“ какво да мислят. За повече информация ето началото на една твърде интересна статия по този въпрос :
„Без да се замисляме попадаме под чужд контрол. А фактът, че все по-малко се замисляме днес, се явява и главна причина да бъдем контролирани. Не е ли странно как във времена, когато технологиите, науката и комуникациите се развиват с пълна пара, човек някак си… деградира в своето развитие? Този факт е следствие на добре обмислени и успешно приложени методи на манипулация, на които ставаме жертва днес.

Понастоящем манипулацията е значително напреднала в развитието си и предлага многообразие от начини за прилагане, които на пръв поглед са съвсем безобидни. Все още не я възприемаме като нещо значимо, но вече всички сме усетили нейното влияние поне по веднъж.“
Ето линк към цялата статия.
It makes you think a little bit, doesn't it?

сряда, 14 ноември 2012 г.

Попаднах на една интересна публикация за дипломатическата история на Варна, която определя нашия град като „Градът на първите консули“. Ето линк към нея.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Спорове около произхода на името „Варна“

Знаете ли, че етимологията (произхода)на името „Варна“ все още не е известна? Има към десетина научни (и не толкова научни) хипотези за това, от какъв език може да идва тази дума,но за нито една от тях не са намерени достатъчни преки доказателства. Повече може да намерите в следната статия от варненския информационен портал http://varna.info.bg
За по-любознателните препоръчвам книгата на Петър Стоянов (изтъкнат варненски краевед) “Варна през древността”. Наистина интересно и увлекателно четиво, от което всеки може да научи много за миналото на града.

неделя, 4 ноември 2012 г.

Сатирични изблици

По време на междучасието

Иванчо рекламира най-подмолни
методики за справяне с контролни
(нищо, че учителката по философия
реши, че той е с мозъчна атрофия):


„И все изпадах в тежко заблуждение
със същата позната лекота.
И все се мъчех в глупаво положение -
сред спомените зейше празнота.

А бях прекарал сутринта с наведена,
замаяна от луд купон глава.
Как зле ми беше мисълта увредена -
и датата забравих, и часа.

„По дяволите, тъпи сантименти!“ –
и глупостта прикрих с неяснота.
Тъй силни бяха мойте аргументи,
че никой даже дума не разбра.

Но истина е – виждах на моменти,
че май бях още кьоркютюк пиян.“

20.10.2012 г