Нека ви представя една модерна душа.....

„Не си за тоя свят, човече...“

Щастливи сме само щом не мъдруваме.

Ах, колко е хубава
                    моментната снимка
                                 на живия, истински смях –
                    човешки-безсмислена
 и леко сладняща на грях.

Всякакъв смисъл загуби нетленното.

Светът се побира във шепата на краткия миг.

На хиляди бримки разпада се времето.

Грозния вик  на страха,
във стомаха стаен, зазвуча
със нелепия призив
„Върви напред!“
Без въпроса „Къде?“,
без въпроса "Защо?!" -

и без цел, и без смисъл

кат гонено стадо
от някой звяр гладен

ний летим към блатата
на рутината

и духовната смърт.

     Но мълчи, сърце –

всичко е наред.

Смеси във палитрата

боите си хиляди,

заливай ги с черното,

до болка проклетото,

реалното, вечното,

дори ежедневното.

„Защо?!“

Ето какво :

така, без да искаш, ще станеш част от космоса,

                                     прашинка сред безкрая на Вселената –

                                      на вятъра захвърлено листо.

„ Защо, защо?“

Ето какво :

пак молиш се  -

дано във хаоса зарастнат твойте стари рани

и съединят се цифрите, от бурята съдрани,

и времето дано назад се върне.

Дори светът на дъжд да се обърне,

пак времето безспирно ще тече,

като безумен бързей ще влече.

А сутрин ще се будиш със целувка

                                                     под разпиления воал от празни думи.