Пред бурята

Пропукана земя
под нозете ни боси играе.
И със дъх на роса
пак денят ли ни буря вещае?

Непозната земя
е животът ни труден и кратък.
И не знаем покой,
даже нямаме мир във душата.

Бурен вехне в алеи тревясали,
троскот цъфна по старите пътища.
И скрибуцаха люлки ръждясали,
черни птици сред клоните мътеха.

"По нашите земи вече са се случвали времената, когато от мъжете не се е очаквало да бъдат войници, дори им е било изрично забранявано, не са можели да притежават оръжие и целенасочено са били лишавани от средства и умения да защитават себе си и семействата си.

  Тези времена може да наричате както ви е удобно, но генетичната памет ги нарича робски времена. И те също са част от обяснението за носталгията по мъжете, които бяха войници. Но как да го разберете, ако живеете в 21 век и считано от него броите началото на историята."

Източник : Лентата

Най-опасни са тез самолети,
които нито се чуват,
нито се виждат –
като призраци в мрак и мъгла.

А са шумни, ръждясали трошки
с хеликоптерни перки-антени.
Много шумни...но толкова безвредни:
като кралската кобра чутовна
със премахнати отровни зъби
и жлезите надлежно извадени,
и очите с перде и инфекция.

Динозаври от късната креда…

Ти пази се по-харно от хищника –
таз маймуна двукрака, мутирала
със съзнание – сбирка на бръмбари
и копнежи – чакали във клетка.

Тя по-страшна е
от десет вулкана
и от зъл земетръс гороломен.

Силна статия на Вера Мутафчиева

"Напоследък в нашият печат се появиха няколко статии, които засягаха стария, вечен спор за нашия народностен произход.
Странно е, че след тринадесетвековно съществуване като български народ у нас може още да се повдигат подобни въпроси.
Никой днешен французин не се запитва дали в жилите му тече повече галска, латинска или френска кръв поради това, че живее в земята на галите, говори латински език, а държавата му е образувана от франките. Защото той знае, че преди всичко е французин и неговото отечество е Франция. И ние живеем в земята на траките, говорим един славяно-български език, а държавата ни е създадена от българите. Затова името българин и страната България трябва да бъдат по-важни от всичко, приемайки ги такива, каквито са се оформили през течение на вековете. Един французин преди всичко се чувства гражданин на Франция, а после се двоуми дали е повече латинец или гал. Ала от това, че говори на един гало-романски език, той не смята за нужно да се отрича от делото на Карл Велики.

Затова и у нас не бива вече да се заявява, че сме чисти славяни, които нямали нищо общо с хунобългарите, да се прави от това политика и да се възбуждат недоразумения между нашия народ или да се преиначава нашата история и да се прикриват известни факти, които не са от полза за поддържането на известна теория и т.н.
Тракийският, хунобългарският и славянският елемент в нашия народ има всеки поотделно право на признание, но само дотолкова, доколкото е оставил положителни следи в образуването на нашия народ, защото над тия три елемента вече стои историческото понятие българин, което единствено трябва да ни окачествява в международните отношения.

И ако днес трябваше да се появи "БЪЛГАРСКА ОРДА", това се дължи до голяма степен на обстоятелството, че в нашата история, в нашата политика и нашият обществен живот славянският елемент бе почнал да получава странно и неоправдано преимущество, затъмнявайки великата заслуга на Аспаруховите българи, които сложиха основата на българската държава на Балканския полуостров и с това запазиха от погърчване или латинизиране много славянски племена, които живееха на границите на Византия или Италия. Защото самостоятелни държавици край границите на България съществуваха само когато съществуваше и мощна българска държава. Падаше ли тя в робство, падаха и влашките, и сръбските, и арнаутските княжества и воеводства в робство или зависимост от същия поробител. Да не говорим за славянските племена, които свободно се развиваха в границите на българската империя, спасени от ромеизацията, на която бяха подложени в Тесалия и Епир, или латинизацията в Далматинското крайбрежие.
Господстващият ("пра")български народ не пожела никога да наложи насилствено своя език, своята вяра и своята култура връз племената които управляваше. 

Признак на нравствено превъзходство, което имат само големите господарски народи, които са създавали свои империи.
Дори (к)хан Борис не се поколеба да въведе в държавата си славянската писменост на Кирил и Методий за официална, без да смята с това засегнати своите хунобългарски чувства. Тъй, с такт, разбиране, умереност и далновидност в продължение на няколко века, от Аспарух до Симеон, хунобългарите създадоха мощна империя, която граничеше с държавата на Людовик Немски и с Византия. Нещо, с което не могат да се похвалят славяните, които се опитваха да създават краткотрайни малки държавици.
 Днес всички сме свидетели на събитията, които стават с изненадваща променливост в Европа и останалия свят. И не можем да не си помислим, че наистина славяните нямат дарбата да създават и да закрепват една велика държава. За двадесет години Югославия и Чехословакия не можаха да уредят вътрешните си спорове със своите сънародници. 
Колкото е силен нагонът им за свобода, толкова у славяните е силен навикът да потискат свободата на другите. Русите потискаха поляците, чехите не дадоха на словаците жадуваните свободи, сърбите пожелаха за няколко години да сторят това, което може с векове да се получи: една държава, един народ.
Когато Прусия застана начело на германската империя, като водач и обединително звено, тя за миг не си помисли да накара баварците или саксонците да говорят пруското наречие или да накара Мюнхен да се чувства засенчен от Берлин.
 В   Италия дори стана нещо повече. Докато пруският крал въздигна столицата си Берлин за столица на империята, пиемонтският крал Виктор Емануил напусна Торино и се премести във Флоренция, а после в Рим, който стана столица на италианското кралство. Никой за миг не помисли да накара неаполитанеца да говори по пиемонтски или да внушава на южняка, че щом е вече жител на голяма Италия, трябва да забрави, че заедно с това е и сицилианец, ломбардец или тосканец.
Само така са се създавали великите държави. С такт и умереност, с търпение, с щедрост и разбирателство. Само така и Аспаруховите българи можаха да създадат за три века могъща империя на Балкана.

"Липса на чувство за общи интереси, липса на единен авторитет, който да стои над всички разпри винаги са създавали най-голямо отчуждение между различните славянски племена, а тези разпри са били винаги използвани от чужденците за погубването на славяните" - пише поф. А.Брюкнер в студията си "Навлизане на славяните в световната история". "Един степен народ сполучи да създаде първата славянска държава на Балканите - българите. Те се явяват веднага след изчезването на хуните - очевидно те са се отделили от техните редици отвъд Дунава".
Така че, ако някой у нас се надява на силата на славянския юмрук, който щял да защити своите пет пръста, за съжаление фактите не оправдават надеждите му. Тия пет пръста никога не можаха да се свият в юмрук. И това е тяхната гибел.
 "Добродушни и гостоприемни - пише в същата студия Брюкнер - безгрижни и жизнирадостни, пъргави, ала с непостоянен дух, без енергия и инициатива, лениви и повърхностни, избягващи всеки натиск, отхвърлящи с подозрителност всяка върховна управа, славяните са били винаги родени демократи, дори анархисти; те са убивали дори победоностните си водачи, за да задушат още в зародиша му бъдещия властник".
И наистина, ние виждаме славяните да спират при границите на латинските народи, на гърците и на немците. Дори стават "тор" на чуждите държави. Берлин, Дрезден, Лайпциг са бивши столици на славянски племена.
 Дори, за да решат да слязат към Дунава, славяните трябвало да бъдат повлечени от стремителните набези на хунобългарите и аварите, чиито съюзници те били още преди 529 година. Доведени от българите на Балканския полуостров като съюзни или подчинени племена, славяните получиха от хунобългарите не само държавно устройство, но и защита в крепката им империя.

 Хунобългарският (к)хан Борис им даде християнската църква и писменост, ставайки с това сеяч на култура и просвета за цялото славянство. Някои фанатизирани славянофили у нас стигат до там, че в ненавистта си към славянобългарският елемент в нашия народ отричат заслугата на преславските (к)ханове по отношение на Златния век на нашата книжнина, като ги смятат дело на вече славизирани хуни.
 Ала в списъка с въпросите, които (к)хан Борис изпрати до папа Николай, молейки го да му изясни догмите на истинското християнство, ние намираме следните характерни подробности:
 Въпрос: Ние влизаме в бой, като носим знаме конска опашка. Добре ли е това?
 Отговор: Вместо конска опашка, носете кръст.
 Въпрос: По нашите обичаи князът яде сам високо на трапеза, при него не смее никой да се храни, нито жена му, нито децата му, нито приближените му. Другите ядат ниско на земята. Добре ли е това?
 Отговор: Христос е бил кротък и негорделив. Гледайте и князете да се хранят на обща трапеза с приближените си.
 Въпрос: Гърците забраняват да ходим с ленена превръзка на главата в църква. Право ли е?
 Отговор: Стойте винаги гологлави в църква.
Ясно за чии нрави се отнасят тия въпроси. Само хунобългарите са носили конска опашка като знаме, ленена превръзка, а князете им са се хранили на висока трапеза, отделно от другите си близки. 

Значи хунобългарските (к)ханове са приели изгонените от славянския княз Святополк ученици на Кирил и Методий от Моравия, давайки им всички средства и удобства, за да продължат и закрепят делото на своите учители.
 Без (к)хан Борис и наследниците му, писмеността на Кирил и Методий щеше да загине и досега помен нямаше да остане от нея. Затова нашите хунофоби нека не се увличат толкова много от преклонението си пред нашия славянски елемент, отричайки и ненавиждайки голямото държавно и културно дело на (пра)българите, смятайки ги за някаква дивашка орда, която знае само да плячкосва и гори. Напротив, много стари летописци ни дават образа на славянина като безжалостен кръвожадник, който набива на кол плениците си или ги завързва за четири дебели греди и ги бие с камшик докато ги умъртви, а жените и децата затваря в къщите им и ги подпалва.

Тъй че време е да се промени клишираната и погрешна представа, която сме си изкуствено създали за образа на хуна и славянина. И ако трябва да дирим ценни наследства от нашето минало, най-малко има какво да дирим в несговорчивостта, анархията и непостоянността на славяните, докато имаме много по-скъпи и значителни заложби за откриване в дирите на хунобългарина.
 Днешните гърци имат в кръвта си повече славянска, арнаутска, тракийска, левантийска, аварска и латинска част, отколкото елинска. Ала те се гордеят с останките на древноелинската култура и се смятат за чисти наследници на Атина и Спарта. Днешна Италия, изживяла опустошенията на безброй племена: вандали, остготи, лонгобарди, нормани и др., се смята за наследница на Римската империя, възкресявайки славата на Август и Цeзар, без да пита доколко чиста древноримска кръв тече в жилите на обитателите и.
 Ние живеем в древни старославни земи, богати с историческа цена, а оставяме други да се кичат с нея. Ние живеем в земите на Орфей и Дионис, в земите на Филип Македонски и великия Александър, но забравяме да покажем на чужденеца, че чудните Пловдивски тепета са били украсата на столицата на Филип Македонски.

Нашите земи създадоха Мадарският конник, величествените дворци на Плиска и Преслав, образуваха първата национална държава в Европа, мощната империя, която делеше граница с Карл Велики и Византия, те дадоха на славяните писменост и християнска религия, издигайки името на българина като символ на храброст, просветена държавност и свободолюбие, ала ние и досега сякаш не смеем да се признаем за потомци на Атила, макар че в Именника на българските владетели Атиловият син Ирник се сочи като първи български господар на Дунавския каганат, много преди Исперих.
 Странна е упоритостта ни да подчертаваме преди всичко и изключително своето славянско наследство. Досега от него сме получавали само горчевини и разочерования. Подозрителната враждебност на много велики държави дължим изключително на нашия славянски облик. На Берлинския конгрес разкъсаха една славянска държава, която подозираха, че може да стане предверието на Русия към Протоците. Когато се съедини Северна и Южна България, една славянска държавица се надигна да осуети великото дело. В 1913 г. пак славянска държава се съюзи с гърци, турци и румънци, за да ни отнеме плода на ценни жертви. В Ньой никоя славянска държава не издигна глас в наша полза. Защо тогава толкова сляпа и безсмислена привързаност към нашия славянски елемент? За да ни сметнат в днешните съдбоносни времена за тор, тъй както смятат и други някои държави? Ние не сме тор и никога няма да бъдем. И нека си пожелаем да сме наследили повече от скъпоценната (пра)българска кръв - наша единствена опора в смутните и тежки дни, които живеем.
 Защото само тази кръв може да ни даде право да мечтаем за голяма и велика държава. А тези, които ругаят и ненавиждат хунобългарската държава, трябва да и бъдат благодарни, защото без нея те отдавна щяха да са забравили, че някога са били славяни."

Източник : блогът на Атил

Планът "Нова Европа" - изпълнението

Една страховита статия, която препоръчвам на всеки мислещ човек да прочете...Особено на тези, които понастоящем живеят в Германия, или мислят да тръгват натам. Не обръщайте внимание на главните букви и предговора на журналиста-преводач. Съществената информация започва оттук :

" My profession is an engineer for tunnel construction, especially gauge pressure/armor/reinforcement facilities. More clearly: constructor for deep bunker sites."

Информацията на английски, немски,  и български език.