неделя, 17 септември 2017 г.

Пред бурята

Пропукана земя
под нозете ни боси играе.
И със дъх на роса
пак денят ли ни буря вещае?

Непозната земя
е животът ни труден и кратък.
И не знаем покой,
даже нямаме мир във душата.

Бурен вехне в алеи тревясали,
троскот цъфна по старите пътища.
И скрибуцаха люлки ръждясали,
черни птици сред клоните мътеха.