Варна през Ранното средновековие

В началото на 7 век късноантичният Одесос бил един от най-богатите градове в опустошаваните от непрекъснати варварски нашествия земи на север от Хемус ( Стара планина). Течало т.нар. Велико преселение на народите - невиждано до този момент придвижване на големи маси хора от изток на запад. То сложило край на близо петвековното съществуване на Римската империя. Оцеляла само източната й част, която в историографската литература е известна с името Византия. Започвало Средновековието.

  В тази напрегната обстановка цветущите земи на юг от река Дунав били като магнит за различни племена и народи - те търсели там плячка, от която да се препитават, а по-късно - и земя, където да се заселят. Въпреки няколкото укрепителни пояса, съдържащи общо 98 крепости, които император Юстиниан бил изградил по високите места на Дунавската равнина и склоновете на Стара планина, нищо не можело да спре напиращите вълни на варварите. Според най-новите датировки на историците Одесос станал една от жертвите на голямото славяно-аварско нашествие от 614 г. Това бил най-страшният удар, който градът бил понасял през хилядолетната си история. За няколко века (до края на X – началото на Xӏв.) в района на днешна Варна няма следи от градски живот. Руините буренясвали забравени от всички... Ала междувременно в  близката околност пристигали нови хора...

Откъс от интервю със ст. н.с. Валентин Плетньов - директор на Варненския археологически музей, където се говори за крепостта „Кастрици“...и още, и още

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/161211_pletniov.aspx
 Дано да ви е било интересно. В близко бъдеще очаквайте публикации за уникалния средновековен манастир в местността „Караач теке“ край Варна и за необикновената Джанаварска базилика.

Крепостта Кастрици край Евксиноград - една непозната страница от миналото на Варна

   През Средновековието Варна е била много по-малък град отколкото сега - обхващала е само половината от Гръцката махала и по-конкретно - районът около Римските терми (те самите обаче тогава са били куп руини). Поради стратегическото положение на Варненския залив  районът е бил изпъстрен с разнообразни крепости и пристанища. От към югозапад градът бил пазен от Петрич кале до с.Разделна. В източна посока на стража стояли крепостите Овеч (над днешна Провадия) и Мъглиж ( по турски - Михлюз) кале - то се намира в близост до дн. град Аксаково. Заливът бил защитаван от морски нападения чрез  крепостта на н.Галата.
   На север, край н. Св.Яни (това е крайбрежната ивица под резиденция „Евсиновград“) пък се издигало пристанището Кастрици, където са спирали италианските търговци. По онова време те кръстосвали цялото Средиземноморие с леките си кораби, предшественици на каравелите, и обменяли стоки с всички владетели и градове по пътя си. Именно те въвели в затворения средновековен свят банкирането и кредитирането, с което поставили основите на съвременната пазарна икономика. Самата дума „банка“ произлиза от ит. „banco“ - „маса“ - на маси в дюкяните им се извършвала обмяната на пари. Това ще да са били средновековните change бюра. :)

  Канторите на преприемчивите венецианци или генуезци  се намирали в отделни квартали в повечето големи градове. В Търново  например съществувал т.нар. „Фрънски град“, който се явявал нещо като център на икономическия живот там.Макар че би било пресилено да се твърди, че Кастрици е бил варненският аналог на „Фрънски град“, то поне от находките (които включват 6 монетни съкровища покрай всичко останало) съдим, че търговията е процъфтявала. В нея главната роля играели, разбира се, венецианци и генуезци.    За по-любознателните, ето  линкове с повече информация :

• за една наистина интригуваща находка, на която археолозите попадат, докато проучват останките на крепостта Кастрици
• още информация за крепостта, придружена с едно клипче, което ще ви даде обща представа за досегашното състояние на разкопките (а също така ще ви запознае и с една особено патетична част от прочутата опера на Карл Орф „Кармина Бурана - впрочем по средновековни мотиви :)

Ето как е изглеждала Варна през 19 век (рисунката е направена от пътешественика Феликс Каниц, който е оставил ценни сведения за българите в Османската империя)

Някои любопитни факти за местността „Карантината“ между Аспарухово и Галата

  Варна била основна база на английските и френските войски по време на Кримската война (1853 -1856 г.) - голяма война на Англия, Франция и Османската империя срещу Русия. Събралите се тогава войници четирикратно надвишавали броя на населението в града, тогава само към 16 000 души. Същевременно холерата приближавала, пренесена от Южна Франция. Съвсем скоро смъртоносната болест поразявала по 100 човека на час. Северна Добруджа, накъдето се отправили войските, се оказала обезлюдена, пътищата й били покрити с мъртъвци. Вилнеела една от най-големите холерни епидемии на 19-тия век. Във Варна положението също не било цветущо. Скоро гробищата се препълнили и започнали да се погребват хора на места, които съвсем не били предназначени за това.