Пустиня

Свободно, червеното знаме
се вее над нас във нощта.
Червеното,огнено знаме
ни води през страшни места.

Пълзяхме през мъка и дрипи
с лишени от слово уста.
Пълзяхме и жалки, и тихи
сред мъртвия дъх на нощта.

Надежди в душите размити,
руши ги жесток капитал.
Той роби създаде - я, Вишни -
растем със сърца от метал.

Растем със челата стеснени,
с капаци над двете очи.
Растем със тревогите черни
за хляба и гладните дни.

Умират мечтите безмълвно -
умират, потънали в прах.
А алчност и злоба покълват
сред мафия, бизнес и страх.




               *****

И мразим се -
мразим съседа
и своята мила жена.
А псуваме с жар людоеда,
що днес окупира властта.

Илюзии - туй ни продават,
със въздух ни хранят, с лъжи.
Така се гои капиталът -
живее от наште сълзи.

Че виж – днес банкерът ни стяга
в окови от дългове пак.
Как нашето щастие бяга –
отлагаш година – и край.

               *****

И няма надежда в душите –
червеното знаме умря.
Навред по света го проклинат -
то стана слуга на властта.

А гордия, чистия устрем
на младите, храбри сърца
превърна се в пориви пусти
във метъл, амфети, тъга.

              *****

И само червеното знаме
ще клюма продрано в нощта.
Край нас са все трупове, ями,
пред нас ще е все чернота.

И някак си жални вървиме
през мъртви и пусти места.
Фалшивите идоли мними
завземаха наште сърца.

Потърсихме път и посока
далеч от реклами и ад,
прегазихме гладни и боси
блатата от злоба и гняв.

Борбата бе зла и жестока,
самотна, безкрайна дори.
Уж търсехме път и посока,
а влязохме в свойте души.

И там -  в лабиринта безкраен  -
се питахме вечно дали,
дали сме глупци заблудени,
че вярваме в слънчеви дни?

Как някога пак ще узнаем
какво е човекът в света?
Как някога пак ще желаем
човечност, добро, свобода ?

Но пламват зловещите ями,
и дойде отново денят.
Свободно, червеното знаме
изгряваше днес над света.