„Nikki,

Segui il tuo corso, e lascia dir le genti. (Dante)

Това значи да си вървиш по пътя, да не се отказваш от важните за теб неща, пък хората нека си приказват каквото им е угодно.
Вярно, че си принуден да търпиш един проклет индивид с унижващо околните чувство за „хумор“(„невинни шегички“ нарича той своите мръсни номера и глупците вземат, че му вярват) и отвратителна житейска философия.

Да ви'й гадно.

- обявява той на целия свят и прави всичко възможно на всички да им е гадно. И най-вече на теб, защото си интелигентен, чувствителен,раним - с две думи идеалната жертва на това говедо.
Такива Homo sapiens-и като него не заслужават по-различно отношение от това, с което те третират тебе. С две думи - каквото повикало, такова се обадило. О, вярвай ми - той ще получи своята награда - рано или късно. Don't worry, my friend, I'll take care of that ass myself.“
„От теб акъл не ща!“ - вика ми конформистът и се оставя да го тъпчат като изтривалка.
„Ами какво искаш тогава? Да те мачкат, обезличават, впиянчат и комплексират? Това ли наистина е твоето понятието за смислено прекарване на младежките ти години?“
Nikki : „Не! Махай ми се от главата, лош пророк такъв!“
„Добре, щом имаш такова голямо желание да се обречеш на самоунищожение,само и само да станеш един от тях, щом изгаряш от желание да станеш поредното безлично чучело, върху която да изливат всички си негативни емоции - не е по силите ми да те спра. Ама да не ми захленчиш после - „ах, нещастният аз, какво направих,как сам си провалих живота“. Че тогава вече ще е твърде късно - връщане назад няма да има. Ще си оставен сам на себе си - без приятели, на които да разчиташ,без хора, които да не ти е неудобно да молиш за помощ в трудни моменти, без добра дума около себе си. Но това,стари мой приятелю, ще бъде твоят личен избор. Ако не ми вярваш - то си е за твоя сметка. Или, както се казваше в един стар лозунг,последна жалка останка от бисерите на една отдавна отминала епоха :

„Спасението на давещите се - дело на самите давещи се.“

P.S. Easy, Nikki, I'm not going to let you corrupt yourself so easily. I'll help overcome this madness, no matter if you want me to or not. That's my duty, after all.

На един конформист (и мой добър приятел)

„(..) и човешкия Дух- обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.“
Хр.Смирененски, „Юноша“

Големият въпрос на нашето поколение е: дали да останеш себе си или да се превърнеш просто в поредната овца от стадото? Трудно е да избереш, защото социалният натиск върху отделната личност си е доста силен. „Или си с нас, или си против нас“ - поставят ти ултиматум от всички страни. Ама това „да си с нас“ значи и да погубиш малко или много от своята същност и минимум три пъти на ден да се отричаш от нея, да се оглеждаш като гърмян заек на всички страни - недай си Боже да те отхврълят - и грижливо да прикриваш всичко уникално, което в крайна сметка те прави такъв, какъвто си - и всичко това защо? Само и само да не изпъкваш в тълпата и да не се отличаваш много-много от останалите, нали така?Добре де, хубаво, ама какъв е смисълът на всичко това? Просто бягство от себе си, от свободата си да избираш (нали правиш всичко,което другите правят и гледаш да не показваш своето истинско лице пред света). Ще кажеш, че се повтарям, но това твоето си е всъщност една върховна глупост. Я си представи,че си имал някакви там таланти,заложби - и си ги пропилял напразно в стремежа си да изглеждаш друг пред света. Видно е,че жестока цена си платил, за да станеш един от тях. Въпросът е : имали ли са смисъл всчиките тези нравствени и физически мъки? Тук мисля, че ще можеш да си отговориш сам.

И недей разправя, че борбата за запазване на човешкото и уникалното у отделния индивид отдавна са се превърнали в изгубена кауза, че всеки,който си позволи в нещо да не следва повелите на масата, ще бъде сочен с пръст, подиграван и обиждан. „Кучето си лае, керванът си върви“ е казал неизестният мъдрец преди толкова и толкова столетия. Дори да бъдат цяла глутница от побеснели, тесногръди,полудели от дъха на алкохол и разврат кучета - нима биха те спряли, ако наистина искаше да вървиш по своя собствен път? Ако Сократ, Иисус, Левски и всички други големите светила на духа бяха обърнали внимание на глумите и дюдюканията на тълпата,когато ги замервали с гнили зеленчуци - нима те щяха да направят нещата,с които са останали в историята - светлите подвизи, които извършили, и великите думи, които дръзнали да изрекат. Но, ще възразиш ти, онези са били удивителни личности, не може да се съизмеряваме с тях. Ще ти издам една тайна, драги мой приятелю - съвсем не е така. Това, което ги прави изключителни, което ги прави уникални, е всъщност фактът, че те нито за миг не са се отказали от себе си и своите разбирания, нито за миг не са позволили на другите да определят живота им и да осакатяват волята им. Ето в това се състои техния героизъм. Както може би виждаш, не е нещо кой знае колко трудно да се опиташ и ти. Не че си тръгнал да слдваш нечий светъл пример от дълбините на историята, ами просто ей така - от любопитство поне.
Как става този номер ли? Много по-просто и по-лесно е, отколкото си мислиш, приятелю мой. Просто имай смелостта да кажеш „Не!“, когато групата се опитва да те принуди да вършиш неща,които не отговарят на твоите разбирания за правилно и неправилно (искрено се надявам, че все пак имаш такива - за предпочитане твои собствени, не техните).Добре е за начало. Нататък ти сам ще откриеш пътя си в живота и ще поемеш по него - каквото и да ти разправят заблудените овце, сред които живееш.
Ще ми възразиш с аргумента, че в света около нас такъв сценарий е, меко казано, нереалистичен, че никой не е чак до там неразумен, за да постъпи така. И всъщност си прав донякъде - все пак хората сме социални животни,живеем в общност,чиито повели не можем просто така да „игнорваме“, нали така? Но едно са неписаните закони на обществото - с тях, струва ми се, всеки, иска не иска, трябва да се съобразява - а съвсем друго е грубият диктат на масата, произволът на насилнците, които изглежда, горят от желание да доминират над по-слабите (разбирай по-чувствтилените, по-ранимите,по-интелигентните). Това беззаконие психолозите наричат групов натиск. Е, ще му се поддадеш ли сега, за да съжаляваш после за безсмислено пропилените си млади години? (За по-шокиращите последици виж предишната публикация в този блог)

Глас в пустиня - кой ли ще го чуе?

Съвременният живот като един безумен бързей рано или късно повлича всеки от нас.

От най-млада възраст започва унификацията на човешката мисъл.В тези първи години на детството тя се изразява най-вече в подчиняване и смиряване на току-що зародилата се човешка индивидуалност пред повелите на масата от връстници. Който си позволи дори и най-малкото отклонение от зададения за нас, съвременните тийнеджъри, модел на поведение, има да си пати - в най-лошия случай бой до дупка,в най-добрия - прикрит присмех и открито заявяване, че горкият човек бил „антисоциален“, „улав“ и пр. И всичко това - до подчиняване на неразкаялия се еретик. Ако обаче той продължи да упорства, не се откаже да отстоява себе си и своето рождено право на личен избор - пълна изолация, докато му дойде умът в главата.
Децата растат и попадат в нови ситуации. Постепенно осъзнават нещо плашещо : започнали са несъзнателно да подчиняват желанията и стремежите си на диктата на масата.Слушат тяхната музика,говорят на техния език (разбирай жаргон),подражават на техните авторитети и мислят с техните мисли.
Май че всички тийнейджъри са полудели,а? Ала само те ли? Нима когато всички около теб бавно,но сигурно вървят по пътя към самоунищожението- е, по дяволите, как можеш сам-самичък да се опазиш?„Като смениш компанията например“ - най-вероятно ще ми отговорите. Добър съвет, но какво става, когато говорим за нравствената, морална, че и физическа деградация на цяло едно общество? Къде ще се скриеш от нея? Пещерите не са опция- много студено е вътре, пък и отдавна сме надраснали пещерния човек (надявам се!). Къде да се денеш тогава? Но,виж, да си говориш можеш колкото ти душа иска. Така че нека кажем няколко думи за съвременното състояние на човешките души или поне дотолкова доколкото моя милост е имал (не)щастието да бъде подробно запознат със него.

В днешно време ненормалното стана нормално,прието, позволено, някъде дори общозадължително.По-слабодушните предпочитат да се носят по течението без път и посока,а ако случайно се натъкнат на подводни скали- е,няма значение,защо да се товарят с излишни размишления, като могат вместо това хубавичко да си погуляят?Най-леко им е да вървят със стадото - не че знаят накъде отиват де. Какво още можем да кажем за техните заблудени души? Безличните собствени интереси имат ли? Не, те ходят само там, където и останалите ходят и правят всичко, което „нормалните“ момчета и момичета правят, само и само да не бъдат отхвърлени и осмяни от колектива. А той, разбира се, зорко следи да няма отклонения от нормата за правилно поведение - или по-скоро от стереотипа. Нарушителите, т.е. онези,които имат наглостта да използват собствената си глава твърде често, са вредни и опасни и дават развращаващ пример на младото поколение. Току-виж го подтикнали да се замисли над живота си, а това трябва да се избегне на всяка цена. Че иначе кой ще копира сляпо и още по-сляпо ще се възхищава на лъжливите кумири на нашия век- мафиота, арогантния новобогаташ, жадните за слава музиканти-еднодневки и кресливите свадливци,които все търсят с кого да се заядат- ако може публично, за предпочитане.
Но нека се върнем на онези,които никога не биха посмели да се отклонят и на милиметър от стереотипната представа.Какво друго нямат те (освен лице де)? Нека помислим. Те собствени мнение по някой въпрос имат ли? Не,от опит знаем,че имат навика да възпроизвеждат дума по дума мненията на известни личности,разни свои съученици и най-вече на кварталните гамени. Повтарят се папагалската заучени фрази, които модата и прословутият жаргон налагат. Ако използваш какъвто и да е друг начин на изразяване - обществеността възмутено реагира: „ Ей, човек, осъзнай се, ти говориш като дядо!“(автентичността на този цитат е извън всякакво съмнение).
А кои са водачите на така заформящото се стадо (освен вече изброените)? Най-силно открояващи се сред тях са вече споменатите гамени. Предполагам, че всички сме чували по нещичко за тях - онези затъпели,диви, разюздани хора,за които никоя извратеност не е чужда. Те всъщност са си първокласни мошеници- не биха се посвенили да извършат и най-жестока низост - била тя унижение,кражба,предателство и какво ли още не - с единствената цел да изглеждат по-„яки“ в очите на фанатично влюбените в клишетата си връстници. А освен това могат да ти обосноват и оправдаят безпътствата си с такива убедителни доводи, че, колкото и да се стараеш, не ти е възможно да ги оспориш.Или във всеки случай срещаш доста трудности в отчаяните си опити да извоюваш някаква справедливост в този жесток свят.

Манастирът в с.Равна, Провадийско и „Караач теке“ - две перли във Варненската огърлица

Канех се да пиша дълъг и предълъг материал за манастира в с.Равна, Провадийско, както ви и бях обещал в една от предишните публикации. Ала не щеш ли, докато се ровех из Интернет, случайно попаднах на едно интервю с един от откривателите и проучавателите на този интересен обект - проф.Казимир Попконстантинов (надявам се, че го помните от статиите за „Караач теке“). Казах си: „А не е ли по-добре да се черпи вода направо от извора?“. Затова ето ви линк към това интервю. Там се говори също така и за предположенията къде може да е гробът на княз Борис ӏ.
Все пак ето и няколко снимки от манастира, за да придобиете някаква, макар и бегла, представа за външния му вид.

Втората картинка изобразява манастира от птичи поглед. А долу виждаме един от графитите, за които говори проф.Попконстантинов, и един от многото надписи.

Впрочем,предполага се, че във въпросната обител е извършвал своята книжовна дейност св.Наум - един от Кирило-Методиевите ученици,съратник на св.Климент Охридски. По-късно (по времето на цар Симеон) и двамата са работили в Охридската книжовна школа. За графитите и рисунките - тяхното количество е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно.
И още един любопитен факт - археолозите са установили точната дата на освещаването на манастирската църква - 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики)! Това е станало след разчитането на един от многобройните надписи по стените.
След окончателното приключване на разкопките през 1993 г. останките били покрити със защитен покрив и оградени с висока ограда,за да бъдат предпазени от иманяри.Въпреки това мародери пак се докопали до руините и не се поколебали дори да смъкнат защитния покрив. Оттогава насам манастирът е обект на непрекъснати иманярски набези. Днес средновековните зидове са буренясали,а пътеките,които водят към уникалния манастир,са потънали в трева до колене.Шумът от стъпките на многобройните някога посетители завинаги е заглъхнал.Колко жалко,нали? И това е едно безценно късче от нашата история,осъдено от хората на забрава...

Над манастира в Равна се издига красива скала-връх, наречена Пробития камък.Някои виждат в нея съоръжение за отчитане на времето, свързано с древните календарни представи. Но то, разбира се, няма никаква връзка с разрушената средновековна обител.


Забележка : Източник на снимките http://www.runitravel.com/2012/02/22/8922/