Бисер

Учителка към ученик : „Защо не си си научил урока?“
„Страшно много ме мързи, госпо'о. Сутрин ме мързи да стана, вечер пък така ме мързи да си легна,че цяла нощ я кисна на компютъра, у Фейсбука, я по купони ходя, че да се отрежа едно хубавоо... През деня съм каталясъл и ме мързи да живея. Само устата ми работи непрекъснато - и простотии ръся, и хитрувам, и оправдания си намирам.“
„ Но какъв е смисълът на всичко това? Как можеш да водиш такъв абсурден живот?“
„В абсурден свят живея, сред абсурдни реклами съм израсъл,с абсурдни хора се движа. Как точно искате да съм „нормален“?“
„ Но аз откъде да знам?“
„Ми аз ли да знам, бе,госпо'о?“
Та толкова за доминиращите настроения сред прозападно ориентираната ни младеж.

100 години от Балканската война - подвигът на кораба „Дръзки“

Тази година се навършват 100 години от Балканската война - един от върховете в българската история, неизменно свързвани с героизма в борбите ни за национално обединение.
В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.

Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).

Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.

Още нещо за модела на юрта, открит край Девня

В публикацията „Варна през Ранното средновековие“ (виж в този блог) споменах за единствения известен досега каменен макет на юрта в света, който бил открит в района на Девня. Случайно попаднах на една много хубава статия за него. Ето линк към нея.
Надявам се, че ще ви е интересно.

Манастирът на Чъргубиля Мостич във Велики Преслав - историята на един болярски род в кости и камък

Днес отново минаваме на археологическа тема. Този път ще се отдалечим за малко от Варна, за да си направим кратка (мислена!) ескурзия до Велики Преслав - бляскавата столица на цар Симеон, малкият „Константинопол“ на Второто българско царство. Но няма да правим обиколка на целия град, о, не. Ще отскочим само до манастира на чъргубиля Мостич във Външния град.
Всъщност, току-що открих още две изчераптелни сатии по въпроса. Ето линкове към тях :
- „Надписът на Чъргубиля Мостич - третия човек в държавата при Симеон и Петър“

- „Манастир пази десет века тайни на един знатен род.“
Сега нека (отново)дадем думата на сегашния проучвател на този манастир - добре познатия на всички читатели на този блог проф. Казимир Попконстантинов .
И още едно интервю с него по въпроса за мястото на този манастир в средновековната ни история.
А ето една възстановка на предполагаемия външен вид на Мостич от антрополога Йордан Иванов. Той е известен и с прочутата възстановка на лицето на цар Калоян, която по едно време беше доста обсъждана из медйното пространство.

За онези, които се интересуват и от останалите загадки на втората ни столица, ето няколко полезни линка :
1. „Преславското златно съкровище - шедьовър на средновековното златарство“
2.„Чашата на великия жупан Савин във Велики Преслав“