събота, 2 август 2014 г.
неделя, 22 юни 2014 г.
Защо парите, с които боравим, всъщност са въздух под налягане?
Ето простичко обяснение.
Истината е, че съвременните финанси са поредната "удобна" на властимащите наука, защото те поддържат идеята, че банките и кредитите са единственият начин да се сдобием с пари. А парите се централизират - уж - от МВФ. Простотиите, които многоучените дупедавци от въпросната организация направиха в Гърция, са известни на всички ни...Сега Гърция е кредитната черна дупка на Европейския съюз. А проблемът има едно много просто решение - правителствата да почнат да печатат парите. Те самите, не частните, контролирани от определени хора банки! Не че не е било правено и преди де. Как например Хитлер - при всичката си маниакалност, жестокост и политически екстремизъм - за 4 години превръща Германия от страна в тотална рецесия в една от икономическите сили в Европа и света, способна да воюва 5 години с великите сили на три континента? Ами просто скъсва връзките си със Световната банка и почва да печата пари, зад които стояло нещо реално- трудът на германския народ. А не, както сега, разни числа в нечия сметка...
Подобни политики са били временно прилагани в Зимбабве и Унгария и то винаги успешно. Значи време е да си отворим очите, хора! Оставяме се да ни поробват някакви си банкери с пари, които дори не съществуват! Оставяме се да ни мачкат, правим компромиси със съвестта си, цял живот теглим като добичета и защо...за някакви си числа без покритие в реални стоки и ресурси. Струва ли си, питам ви?
неделя, 4 май 2014 г.
Апокалипсис сега
Местността "Черморец" близо до Варна... Прохладни зелени гори, докъдето ти поглед стига. Морето, бистрото и чисто море в летнте месеци блести, като че ли наблизо не текат замърсени води от пристанище Варна, а се намираш на някой девствен, недокоснат от човешка ръка тропически остров. Едно от последните незасеганати от човешката алчност кътчета във Варненско... Досега.
Една отбивка на пътя от хижа "Черноморец" за автобусната спирка ни отведе -нас, двама варненци, търсещи прохладата на зелената гора, в истински Апокалипсис. От гората не беше останало нищо..освен развалини. Трупове на бивши дървета,докъдето ти поглед стига. Тръгнахме надолу по пътеката и все по-печална гледка се разкриваше пред очите ни. Опустошение. Повалени стволове - малки и големи, стари и млади дървета са паднали жертви на клането. Резачките не бяха пощадили дори пъновете - изрязани до основите, на много места изкоренени. Като костите на мъртви великани стърчат клоните им, натрупани на купчини покрай пътеката. Спъваме се в съчки и изтръпваме от тяхното зловещо пукане.Под краката ни се рони пръстта, дъждовете я отмиват.
Скоро, казва другарят ми, всичката тази пръст ще се свлече и хълмът ще се оголи. Ще остане да се белее само голата скала под него. И слънцето ще огрява едно мъртвило. Без дървета, без птичи глас в короните им, без прохладна сянка в горещите летни дни, без живот. Този рай тук ще се е превърнал в пустиня - нагорещени от слънцето камъни, вили, хотели с изкуствени палми и докарвана отдалече вода (защото тукашната ще е порядъчно замърсена). Изтръпнах от тази перспектива. Както сме я подкарали, нашата алчност за повече и повече пари (а те са в крайна сметка хартийки без друга стойност извън тази, която обществото им е придало) е на път да превърне цялата планета в безлистна и безгласна пустош - без кислород за дишане,защото няма растения, които да го произвеждат, без почва, без животни, без чиста вода. Само безмилостните, радиоактивни лъчи на слънцето, въглероден диоксид и бетон. Направо втори Марс. Накъде сме тръгнали, към самоунищожение ли?
А конкретно тук, на "Черноморец", алчността е особено силен фактор. Апетитни парцели в близост до морето, отнети след 9-ти септември в полза на държавата. Намират се в близост до две защитени местности а национално значение - "Ракитника" - единственото място в България, където още се среща храстовидната върба - ракитата
и "Лимана."
Скоро, казва другарят ми, всичката тази пръст ще се свлече и хълмът ще се оголи. Ще остане да се белее само голата скала под него. И слънцето ще огрява едно мъртвило. Без дървета, без птичи глас в короните им, без прохладна сянка в горещите летни дни, без живот. Този рай тук ще се е превърнал в пустиня - нагорещени от слънцето камъни, вили, хотели с изкуствени палми и докарвана отдалече вода (защото тукашната ще е порядъчно замърсена). Изтръпнах от тази перспектива. Както сме я подкарали, нашата алчност за повече и повече пари (а те са в крайна сметка хартийки без друга стойност извън тази, която обществото им е придало) е на път да превърне цялата планета в безлистна и безгласна пустош - без кислород за дишане,защото няма растения, които да го произвеждат, без почва, без животни, без чиста вода. Само безмилостните, радиоактивни лъчи на слънцето, въглероден диоксид и бетон. Направо втори Марс. Накъде сме тръгнали, към самоунищожение ли?
и "Лимана."
понеделник, 3 март 2014 г.
За всички, на които авторът на този блог леко им е залипсвал...
Като отговор на проявеното от читател желание да вижда повече поезия в блога, сега поствам едно стихотворенийце - нищо особено - което спечели дребна наградка на националния конкурс „Любовта в нас“, който се проведе в моя прекрасен роден град.
Спомени
Понякога
будя се в сумрачните утрини
със
спомена светъл
за теб.
събота, 14 декември 2013 г.
„Истината за конфликта в Сирия - интервю с един български сириец“ и блогът му с
впечатляващи статии за този най-жесток конфликт на нашето време...
понеделник, 30 септември 2013 г.
неделя, 8 септември 2013 г.
Няма причина в България заплатите да са толкова ниски
„В един момент човекът се оказа роб на една
фикция, която сам е създал. Парите се превърнаха в религия, която обаче
не допускаше никакви заповеди, освен тази да им се служи. Казвам
религия, понеже силата на парите се крепи единствено и само на
вярата в тях. Този инструмент се крепи на вярата на обществото във
възможностите, които дават парите, без да осъзнаваме, че ние сме тези,
които създаваме и определяме мястото на парите в съвременния свят,
тежестта на ролята, която те ще играят в нашите взаимоотношения.“
от сайта bezpartien.com
от сайта bezpartien.com
събота, 7 септември 2013 г.
„Битка за ресурси - как и защо бе съсипана Сирия?“ - лъсват очакваните от всички факти за истинския характер на „миротворческата мисия“ на САЩ и Русия....
Само погледнете картата на газопроводите и ще разберете причините за всички войни в района на Близкия изток от десетилетия насам.
Само погледнете картата на газопроводите и ще разберете причините за всички войни в района на Близкия изток от десетилетия насам.
неделя, 4 август 2013 г.
събота, 3 август 2013 г.
сряда, 31 юли 2013 г.
четвъртък, 18 юли 2013 г.
„Sick of being treated like monkey“ - само заглавието казва повече от десет политологически анализа, взети заедно. :)
Силните, изпълнени с болка и гняв думи на един от най-остроумните протестиращи...
И една много силна статия по тази тема...
Силните, изпълнени с болка и гняв думи на един от най-остроумните протестиращи...
И една много силна статия по тази тема...
събота, 6 юли 2013 г.
понеделник, 1 юли 2013 г.
За схемите на политиците и модела „Варна“
неделя, 23 юни 2013 г.
Изготвиха Харта за разграждане на олигархичния модел - Vesti.bg
Изготвиха Харта за разграждане на олигархичния модел - Vesti.bg
Eто една наистина прекрасна инициатива!
Подкрепям я на 100000%!
За пълния текста виж : http://harta2013.eu/
Eто една наистина прекрасна инициатива!
Подкрепям я на 100000%!
За пълния текста виж : http://harta2013.eu/
събота, 22 юни 2013 г.
Нека ви представя една модерна душа.....
„Не си за тоя свят, човече...“
Щастливи сме само щом не мъдруваме.
Ах, колко е хубава
моментната снимка
на живия, истински смях –
човешки-безсмислена
и леко сладняща на грях.
Всякакъв смисъл загуби нетленното.
Светът се побира във шепата на краткия миг.
На хиляди бримки разпада се времето.
Грозния вик на страха,
във стомаха стаен, зазвуча
със нелепия призив
„Върви напред!“
Без въпроса „Къде?“,
без въпроса "Защо?!" -
и без цел, и без смисъл
кат гонено стадо
от някой звяр гладен
ний летим към блатата
на рутината
и духовната смърт.
Щастливи сме само щом не мъдруваме.
Ах, колко е хубава
моментната снимка
на живия, истински смях –
човешки-безсмислена
и леко сладняща на грях.
Всякакъв смисъл загуби нетленното.
Светът се побира във шепата на краткия миг.
На хиляди бримки разпада се времето.
Грозния вик на страха,
във стомаха стаен, зазвуча
със нелепия призив
„Върви напред!“
Без въпроса „Къде?“,
без въпроса "Защо?!" -
и без цел, и без смисъл
кат гонено стадо
от някой звяр гладен
ний летим към блатата
на рутината
и духовната смърт.
Но мълчи,
сърце –
всичко е наред.
Смеси във палитрата
боите си хиляди,
заливай ги с черното,
до болка проклетото,
реалното, вечното,
дори ежедневното.
„Защо?!“
Абонамент за:
Публикации (Atom)