Истината за македонските и тракийски евреи бе представена пред европейски дипломати

В отговор на инсинуациите на разни лица от Македония, които се опитваха (и още се опитват) да демонизират образа на българите, да ни представят едва ли не като виновници за всички техни беди, е написана една документална книга. Не съм я чел и не мога да съдя за нейната научност и обективност (доколкото това е постижимо по един толкова парлив съвременен политически въпрос). Впрочем, „историческите анализи“ на македноците са си всъщност една пълна историческа пародия. Те ясно ни показват колко ниско може да падне науката, когато се превърне в проститутка на политиката. А признаци на подобен процес на изопачаване на факти от миналото ни не липсват и у нас. И все в угода на разни „господари“ - я задоеански, я задалпийски, я отвъд Проливите... Абе, кога ще се намери честен български историк, който смело ще извика „Стига! Долу мръсните ръце от българската история, гьонсурат политици!“ Но такива достойни хора напоследък са се превърнали в изчезващ (слава Богу, все още не изчезнал) вид. Защото все пак всичко се купува, нали... и в Македония, и в България, та дори и в прехваления Европейски парламент....

Та ето го и линка към статията.

„Журналист събра в книга историята на евреите от Варна, Провадия и Добрич“

Преписано от тетрадката на един ученик, който скучаеше в час по немски

  Im Heimatland :
Wissenschaft = Kundendienst + Politik + Hunger
Im Ausland : 
der Slave = der Sklave ; misstrauische Blicke (wenn die Behörden deinen Pass anschauen) => Vorurteile gegen jeden, der von Osteuropa kommt ; Einsamkeit ;  die schmutzigste Arbeit ; Geld
Ich muss wählen. Aber welche?
Scheiße!

Превод :
В родината :
Науката = Обслужване на клиенти + Политика + Глад
В чужбина :
славянинът = роб;  подозрителни погледи (когато властите ти погледнат документите)=> предразсъдъци срещу всеки, който идва от Източна Европа ; самота; най-мръсната работа; пари
Трябва да избирам. Но кое? 
По дяволите! (това е значително смекчен превод на немската псувня всъщност)


Доста точна, па макар и малко песимистична характеристика на положението, не мислите ли? И той определено не е единственият, който си задава този съдбоносен въпрос. Хубаво поне, че не си прави никакви илюзии относно чужбината. Защото някои наши сънародници упорито си мислят, че ние сме единствената страна в такова лошо положение, а на Запад е рай. Нито едното, нито другото обаче отговарят на истинското положение на нещата. Съученикът ми хубаво го е разбрал, ама да не вземат той и подобните му да останат едно мислещо малциство, докато другите се люшкат на вълните на пагубните илюзии?
„Пази Боже, сляпо да прогледа!“

Репортаж от Берлин: Железните мерки съсипват хората в БГ

Vesti.bg - Репортаж от Берлин: Железните мерки съсипват хората в БГ
Доста правдиво описание, а като се има предвид, че въпросната статия обхваща само сферата на здравеопазването... Докога така, г-да политици ????

„Животът - изпечен развратник - цинично отвръща : „Война“

Кариткатура, изобличаваща „цивилизаторската“ политика на Джордж Буш в Ирак и Югославия, където „миротворските“ натовски бомби отнеха живота на повече хора, отколкото прословутото клане в Сребреница.

Да си различен - привилегия или наказание - Свободно време - Из edna@ - Edna.bg

Да си различен - привилегия или наказание - Из edna@ - Edna.bg
Оказва се, че не съм бил единственият „луд“, но когото такива еретически мисли са му се въртели из главата. Да живеят храбрите еретици и неконформистите, чиято житейска философия НЕ Е „Преклонена главица остра сабя не я сече“!

„ Ако ще е гарга, да е рошава“ ;)

Какво ни попречи да чуем атентатора - Vesti.bg
 Колко ниско са паднали нашите управляващи в желанието си да се „надцакват“ едни други, не мислите ли? Но всичките тези събития могат да бъдат резюмирани със следния цитат от Алековия „Бай Ганьо“ (чиито наследници гордо пъчат гърди по парламенти и стъгди) :

„И едните, и другите са маскари!“

Исторически паралели

„Какъв късмет е за правителствата, че хората не мислят!“ – А. Хитлер

1945 :

„Не, абверецо, няма да стане

да ни мъчиш със страх и със смърт.

Твойта партия първа ще падне

от на Сталин нагайката в кръв.

Не, абверецо, няма да стане

да се свиваме в ужас и смут.

Твойта партия първа да падне –

днес в туй хвърляме нашия труд.

Не, абверецо, няма да стане

да ни сложиш под робски ярем.

Твойта партия първа да падне –

за това все в окопите мрем.

Не, абверецо, няма да стане

тоя свят да го вземеш със щурм.

Твойта партия първа ще падне

и ще смажат народа ти груб.

Че във лед и във огън калени,

две империи скачат, ръмжат

и поделяйки твойто наследство,

гроб копаят ти в земната твърд.

Затова се пръждосвай, абверецо,

че не щеме ти злото лице.

Днес достоен се ражда наследник –

твойте учени всичките взе.

Той със филми и пропаганда

на света ти е днес господар.

И отвсякъде лозунги лаят :

„Не мисли! Подчини се, другар!“

150 години от рождението на Алеко Константино- бай Ганьо убива своя създател за пореден път - Vesti.bg

150 години от рождението на Алеко Константинов - Vesti.bg

Законови промени ще дадат на данъчните правомощия да извършват обиски и разследвания - Vesti.bg

Законови промени ще дадат на данъчните правомощия да извършват обиски и разследвания - Vesti.bg
Това да ви напомня някои плашещи примери от историята на изминалия век (Мусолини и компания)? Пък като допълнение към коментарите в сайта бихме могли да добавим и един кратък откъс от стихотворение, което Вазов е написал преди повече от 120 години, но все още поразява със своята актуалност :

        Разбойниците тук не бродят - 

   в горите и във планините.

    Те другаде свободни ходят, 

но вие тях не ги ловите.

Солницата край Провадия - най-стария град в Европа

Едно от големите археологически събития на изминалата  година. 
Богатото ни на събития минало още има потенциал да изхранва и нас, и децата ни, и внуците ни...както и поколения изследователи - само да стане малко по-известно по света. Ама къде ти?

Най-старата действаща църква във Варна - още от XVII век

Във връзка с масовите истерии покрай чудотворните икони бих искал да кажа, че и във Варна си имаме една такава. Намира се в църквата, наричана от варненци „Малката Св. Богородица“, която е разположена на улицата над Римските терми. Типичен църковен храм от турско време - полувкопан в земята, с нисък двускатен покрив и камбанария, построена чак в средата на XIX в.

Черквата била изградена през 1602 г. (по сведения от един надпис на гръцки, намерен над входа на централния й кораб). Има интересна легенда, свързана с основаването й. Тези, които са чели поста за „Караач теке“ в този блог, сигурно си я спомнят, но нека я повторим пак. В местността „Караач теке“(„Хълмът на черните бястове“) над дн. квартал „Възраждане“ ,в клоните на един бряст неизвестен българин открил икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората се решили да я снемат и занесат във Варна. И сега станало чудо, когато воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена от млад българин. (ето как изглежда чудотворната икона в реставриран вариант)

Някои полемики около Тъмрашката помашка република в Родопите (1879 - 1912 г.)

По този случай е написана една наистина хубава книга от Ангел Велчев, за която вече споменах в постинга за Капитна Петко Войвода. За да придобиете по-ясна представа за полемиките, които се разгарят около този епизод от българската история, ви давам линкове към някои статии и мнения по този въпрос. Нека всеки отсъди сам за себе си какво е било и защо е било така, а не инак. А, впрочем, един от водачите на тази „република“ бил Ахмед ага Тъмръшлията - местният османски управител, а когото има сведения ,че е взел дейно участие в потушаването на Априлското въстнаие в Перущица и последвалото клане.
Сега нека се хвърлим в дълбоката вода на „за“ и „против“:
- „За Ахмед ага Тъмръшлията и едно тълкувание на ролята му в потушаването на Априлското въстание“ от Николой Хайтов
-за англичанина Сенклер и неговия „спонтанен бунт“ (колко е бил „спонтанен“ , това е друг въпрос), разгромен от Капитан Петко Войвода

- откъси от Симеон Радев „Строителите на съвременна България“, които зачесват темата за Тъмръш и Сенклер във връзка с цялостната тогавашна политическа обстановка
- един очерк за Тъмръшката република от Захари Стоянов - също съвремнник на събитията
- и отново Николай Хайтов
-един поглед върху Балканските войни и края на Тъмръш
- една статия за края на Тъмръш от автора на книгата, която споменах по-горе - Ангел Вълчев

- родопския метеж във форума на nauka.bg
- спор за съвременните трактовки на тези събития
- полемики в сайта pomak.eu - пак на тема Тъмраш

Ето линк към една по моему твърде крайна статия, която обаче те кара да се замислиш - кои са новите велики сили на нашия век и дали „добрите“ по филмите всъщност са толкова добри, колкото ни ги представят... Но иначе не може да се каже, че аз съм кой знае колко съгласен с някои от теориите изложени там. Тези глупости за еврейско-ционистки заговор са твърде широко разпространени. Не виждам обаче да имат някакво реално основание. Виж, за почти имперската политика на Америка можем да си говорим много и различни неща. Показателен е фактът, че вече немалко сериозни учени (като например лингвистът Ноам Чомски) от световна величина признават, че САЩ проявяват наклонноста да се месят навсякъде в световната политика и да налагат безогледно своята воля и интереси навсякъде и освен това сериозно да „обработват“ съзнанията на своите граждани, пък и на всички нас. Пишат се големите „пазители на мира“, пък именно те запалват някои от най-кървавите съвременни войни - като например вояйната с тероризма. Да не говорим за това, кой всъщност „съзададе“ терористите фанатични ислямисти именно през годините на Студената война. Но въпреки всичко американските политици някак си винаги успяват да се окажат „добрите“ дори когато в резултат от „моралните“ им действия да загиват хиляди невинни жертви. Ала в политиката - това ни е добре известно от историята - място за морал няма, само най-безскрупулните, жестоките и безогледните (хора с макиавелисткия девиз „Целта оправдава средствата“) успяват да се изкачат на гребена на вълната на събитията. Или пък да станат техен двигател. Интересно, дали това съждение може да се отнесе и за нашата родина през последните вече 24 години на „демократичен преход“?

Някои съвременни полемики около казуса с тракийските бежанци след войните

Търсейки информация за предишната публикация,попаднах на статия с предизвикателното име „Имотите на тракийските бежанци са далаверата и бездушието на българските правителства“ в един пловдивски вестник. Каккто винаги, името на устатия и безкомпромисен проф. Божидар Димитров е замесено в поредното крайно изказване и е показателно за начина, по който съвременната политика (зло)употребява с историята. Все пак е интересно да се прочетат полемиките по този въпрос. Не бива обаче да забравяме, че историята би трябвало да ни служи за поука и размисъл и да ни помага да открием моделите на развитие на човешката цивилизация, за да знаем от кои грешки на миналото да се пазим и да можем да разберем по-добре настоящето си, а не като повод за махленски кавги с този-онзи. Всичките тези разсъждения се отнасят за коментарите, които са поместени под статията.

Капитан Петко Войвода - кой е бил той и защо има паметник във Варна?

„Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.“

С подобни патетични думи започва една статия, посветена на живота и подвига на този велик българин. На него са посветени десетки паметници в цялата страна (че и извън нея), народни песни, има и даже телевизионен сериал за него и неговия живот. Ето линк към една статия в блога на zvezdichka, на която попаднах случайно, докато се ровех из Интернет.В нея се разказва за музей, специално посветен на Капитана и неговата роля на народен закрилник по време на вълненията, свързани с обявяването на Тъмръшката помашка република малко след юли 1878 г.(тогава е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що освободена България и става причина за немалка част от бедите ни като народ и държава и до днес).
Но какава е връзката на прочутия тракиец с Варна? Ами, на първо място, че след Освобождението живял тук и бил неколкократно натикван в тукашния затвор от Стамболовото правителство. Втора причина - хилядите бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на странат. Но най-много са действиелно бежанците от Тракия. Във Варна те заселват много нови квартали - Трошево,Максуда (къщите там са съзададени от и за тракийските преселници, друг е въпросът кой ги е населил в по-късните исторически епохи), както и районите на Колхозния и около Руското училище. Така градът нараства приблизително два пъти на големина. Преселниците създават свои дружества, чиято цел е да облекчи донякъде тежката им участ чрез различни културно-просветни мероприятия, а освен това дружествата имат за цел да ги предстваляват пред държавната власт (която по това време - първата половина на 20-те години, се намира в особено състояние на хаос). Наследник на тези тракийски дружества е и Варненското тракийско дружество.

Двоична песничка

Диалози за
миналото, настоящето
и бъдещето
на нашето отечество

„Щяхме да хващаме цвайката,

дето горихме нагайката –

да се постоплим добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

дето ни дебнеше шайката –

да ни натупат добре.

Щяхме да хващаме цвайката –

бавно пълзи  „таратайката“ –

тъй все си мръзнем добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

да й наричаме майката –

никак не ни е добре.“

Някога замисляли ли сте се за начините, чрез които ни манипулират?

Многобройни са начините, по които определени хора и определени институции ни „подтикват“ да мислим в „правилната“ (според тях) посока.През 20 век тоталитарните общества развили методи за контрол над действията и думите на хората. Но мислите не успели да покорят - поне не изцяло. Все пак останали достатъчно съзнателни индивиди, недоволни от съществуващото положение, които оценявали критично какво се случва около тях. Естествено на тях не им било позволено да говорят - всъщност даже самото изразяване нанесъгласие било то и с най-дребния аспект от действията на на тия, които те управляват, означавало затвор. Но въпреки това дълбоко в себе си хората таели несъгласието си.
В т.нар. големи демокрации обаче станало друго. Тук вече не държавата контролирала и манипулирала гражданите си,а определени хора с определено влияние в обществото (не е нужно да ги изброяваме, мисля, че по-прозорливите вече са се сетили за т.нар. „четвърта власт“), но по един значително по-прикрит и доста по-гаден начин - чрез скрито „подсказване“ какво да мислят. За повече информация ето началото на една твърде интересна статия по този въпрос :

„Без да се замисляме попадаме под чужд контрол. А фактът, че все по-малко се замисляме днес, се явява и главна причина да бъдем контролирани. Не е ли странно как във времена, когато технологиите, науката и комуникациите се развиват с пълна пара, човек някак си… деградира в своето развитие? Този факт е следствие на добре обмислени и успешно приложени методи на манипулация, на които ставаме жертва днес.

Понастоящем манипулацията е значително напреднала в развитието си и предлага многообразие от начини за прилагане, които на пръв поглед са съвсем безобидни. Все още не я възприемаме като нещо значимо, но вече всички сме усетили нейното влияние поне по веднъж.“

Ето линк към цялата статия.
It makes you think a little bit, doesn't it?

Попаднах на една интересна публикация за дипломатическата история на Варна, която определя нашия град като „Градът на първите консули“. Ето линк към нея.

Спорове около произхода на името „Варна“

Знаете ли, че етимологията (произхода)на името „Варна“ все още не е известна? Има към десетина научни (и не толкова научни) хипотези за това, от какъв език може да идва тази дума,но за нито една от тях не са намерени достатъчни преки доказателства. Повече може да намерите в следната статия от варненския информационен портал http://varna.info.bg
За по-любознателните препоръчвам книгата на Петър Стоянов (изтъкнат варненски краевед) “Варна през древността”. Наистина интересно и увлекателно четиво, от което всеки може да научи много за миналото на града.

Сатирични изблици

По време на междучасието

Иванчо рекламира най-подмолни
методики за справяне с контролни
(нищо, че учителката по философия
реши, че той е с мозъчна атрофия):

„И все изпадах в тежко заблуждение
със същата позната лекота.
И все се мъчех в глупаво положение -
сред спомените зейше празнота.

А бях прекарал сутринта с наведена,
замаяна от луд купон глава.
Как зле ми беше мисълта увредена -
и датата забравих, и часа.

„По дяволите, тъпи сантименти!“ –
и глупостта прикрих с неяснота.
Тъй силни бяха мойте аргументи,
че никой даже дума не разбра.

Но истина е – виждах на моменти,
че май бях още кьоркютюк пиян.“

20.10.2012 г