Изповед на един български политикан

Ръжда съм, брат, ръжда.

Бездънна тиня, пустота
   и фарисейщина безкрай.

Ръжда съм,брат, ръжда.

Уж млад метал,

а пък ръждясал.

Уж светъл двор,

а пък обрасъл

със бурена на чуждите слова.

И постен кат’ трева.

А още толкова млад съм аз...

Сред  бурен и трънак

растях и възмъжах.

Гърмя̀, рося̀, сланя̀,

градушка ме валя.

А грозни семена

покълваха сред нас.

И уж най-учен бях,
   акъл все давах сам,

а нямах ум и грам.

Простаците ругах...
   Не бях ли сам простак?

   Покрива ме ръжда –

   невежа чернота.

Така и не разбрах

защо живея аз.

Любов, добро презрях

за полза и пара.

И късно осъзнах,

че в грешен път вървя.

Защо ли да мълча –

как туй ще променя?

За тигрите и хората

 

Тигърът лежеше сред покритите с бурени руини на древния град и дремеше. Главата му, голяма и четвъртита, покрита с мека червеникава козина на черни ивици, почиваше, подпряна на огромните му, ноктести лапи. Гърбът му блестеше като чисто злато от лъчите на залязващото зад дърветата слънце.
   Той обаче не спеше, не – тигърът само се преструваше на задрямал и инертен и през полупритворените си, хищни очи дебнеше поредната си жертва.

    Откъде ли щеше да се появи този път? Към останките от античния град водеха стотици пътеки, една от друга по-диви, по-стръмни и каменисти. И въпреки това, въпреки черните тръни, които се забиваха в изранените от сипеите крака на пътника, въпреки непосилните многодневни преходи и почти отвесните скали, които трябваше да изскачат, заблудени хорица от близо и далеч редовно посещаваха това диво място. Те може би се опитваха да разгадаят миналото му. Навярно се чудеха какви хора са живели там, където днес вилнееха  на воля  бурните ветрове на безнадеждността и омерзението. Тези загубили своята посока изследователи на човешката природа съставляваха над  90% от менюто на местните месоядни твари. Над скалите кръжаха стотици лешояди и се хранеха с труповете на жертвите на многобройните разбойници, които се скитаха наоколо.

    Какви разбойници, ще попитате вие. Ала тяхното присъствие не ви изненадва, нали? Е, това бяха люде безмилостни и отчаяни. Те бяха загубили всичко, което някога са обичали на този свят, независимо дали дом, семейство, любима, скъп приятел, идеал  или други подобни. Те бяха преживели дни на тежки изпитания. Те бяха изпитали на гърба си всичкото лицемерие на обществото.
   Защото, както всички добре знаем, всеки един в нашето прехвалено време по някаква странна прищявка на съдбата е длъжен да носи маска и да играе някаква роля в театъра, наречен човешки взаимоотношения – била тя ролята на изпечен мошеник, простодушен човечец или просто кръгъл глупак. Всеки е длъжен да спазва задръжките и условностите на епохата, в която живее, и да почита нейните посребрени и даже позлатени кумири и моди . Колкото и безсмислени или зомбиращи да са те. Така сред нас властват измамата, нагаждачеството  и фалшът или, с две думи – добрата актьорска игра.

 

Ала в моменти на скръб и отчаяние всичко това по най-бързия възможен начин те изоставя. Всички мостове зад гърба ти са изгорели. В сърцето ти е останала само една натрапчива празнота, един всепоглъщащ мрак, една, не, хиляди, бездънни пропасти, издълбани като  лунни кратери в душата ти.  И тогава за мнозина идва Видовден.
   Особено за ония, които нямат страст,  на която да се посветят - била тя събиране на марки, гледане на котки или каквото ви хрумне още. В нея навярно бих могли да потърсят отговори на натрапчивия въпрос : „Защо, по дяволите  (стана така)? С какво съм го заслужил?“. Но отговори няма и затова ти  остава само злото да те крепи на този свят.

Пустиня

Свободно, червеното знаме
се вее над нас във нощта.
Червеното,огнено знаме
ни води през страшни места.

Пълзяхме през мъка и дрипи
с лишени от слово уста.
Пълзяхме и жалки, и тихи
сред мъртвия дъх на нощта.

Надежди в душите размити,
руши ги жесток капитал.
Той роби създаде - я, Вишни -
растем със сърца от метал.

Растем със челата стеснени,
с капаци над двете очи.
Растем със тревогите черни
за хляба и гладните дни.

Умират мечтите безмълвно -
умират, потънали в прах.
А алчност и злоба покълват
сред мафия, бизнес и страх.

Нощна стража

 Нощта бавно се спускаше над смълчаните пустинни плата и безлюдния военен лагер. В синкавия сумрак се открояваха тъмните силуети на задрямващите постови– мълчаливи и неподвижни като паметници.

Михаил крачеше уверено по тревясалата, почти невидима в здрача пътечка към оградата на лагера. Колегата му похъркваше равномерно  в тясната караулна будка, облегнал дългата си пушка на стената. Младежът се приближи до него, постави ръка на рамото му и го разтърси силно, като почти извика в ухото му :

-          Събуди се! Новата смяна дойде, човече!

-          Нова… - измънка стреснатият човек и скочи объркан на крака – А! Кой е там? Покажи се или стрелям! – и се хвърли към пушката си в ъгъла, изблъсквайки грубо Михаил.

Грабна оръжието си и несръчно го насочи към неканения гост. На светлината на фенера му различи позната физиономия.

Депресията била втора по смъртност след СПИН - каква "изненада"...

Ето ти какво става, когато над Европа и света се изпробва психотронно оръжие...не само мизерията у нас е причината за нашето фатално черногледство като народ и като индивиди. Определени кръгове отвъд океана имат ищах да властват над света и сериозно имат намаление да намалят населението...с войни, "миротворчески намеси", психотронно оръжие, експлоатация, ГМО и всякакви отровни храни/напитки...Та бдете!

И една полезна книга по този повод...

Какво осъзнаваме понякога, когато е късно

Иска ми се да водех живот, в който да съм истински пред себе си, а не живот, в който съм такъв, какъвто другите очакват да бъда…

„Това беше най-честото угризение от всички. Когато животът ви е в своя край е много лесно да се обърнете назад и да видите всички тези мечти, които са останали неизпълнени. Повечето от пациентите ми признаваха, че не са осъществили дори и половината от истинските си желания. В крайна сметка всички те осъзнаваха, че просто да си здрав дава невероятната свобода да бъдеш какъвто искаш и да правиш каквото искаш. Много жалко, че го осъзнаваха, когато е прекалено късно…“

Източник : тази статия

По този повод : едно мое стихотворение. Писано с кръвта на моето сърце.

Зрялост

Бяха безгрижни дните отминали.

Имаше слънце, смях и бодили.

Имаше сини простори, застинали

в свойта антична невинност.

Нямаше бури, градушки, пороища,

битки изгубени, мишци без сили,

ято беснеещи, злобни емоции – 

демони дебнат в пустите вили.

Виждам ни дарбите в третата глуха.

Виждам съмнение, виждам невяра.

Днес дилетантът с лакти се бута,

премии дири, драпа за слава.

А озарените с Боже призвание

виждам по барове, офиси, складове.

Нежни, уплашени, мънички славеи

в мрежи от долари, думи, дребнавости.

Лаят ги кучета едри, напети – 

с рани и белези все от тояга,

с тежки синджири през вратовете – 

хвалят хомота, влачат си впряга.

Бяха безгрижни дните отминали,

а пък морето – локвичка плитка

там, пред нозете слаби, изстинали…

Боже, върни ми мойте илюзии!

И отново за Сирия

"Стотици хиляди хора загинаха в Сирия през последните пет години с нахлуването на чуждестранните бойци, но западните медии продължават да обвиняват правителството за конфликта. Войната обаче щеше да е значително по-кратка, ако не беше подкрепата към екстремистите, идваща от Запада. Като независима страна с планова икономика Сирия служи за пример на света. Тя доказа, че подобряването на жизнения стандарт и независимото развитие са възможни и без неолиберализма и доминацията на западната икономика. "

И ето най-добрата и точна статия, която съм чел по въпроса.

Ето че войната чука на вратата!

Въпреки хилядите предупреждения, нашите продажни управници продължиха да спазват "обшоевропейската политика" по приемане на бежанците. И ето ти на - дълго предсказваната война се разрази по нашите граници. Варварите влязоха. Ние сами ги поканихме и им дадохме ключовете за крепостта си. Нека Бог ни пази, че армия едва имаме... Само пичове като Динко са надеждата ни - т.нар. "антиевропейци".

Вече  и един американец ни го казва :

"Единствената надежда за България е да напусне ЕС, да затвори американското посолство и да стане съюзник на Русия. Богатството на Западния свят е основано на плячкосване на други страни. Разграбвайки ресурсите на страните от Третия свят, Западът сега плячкосва собствените си – Латвия, Гърция, Ирландия, България, като следващите на ред са Украйна, Италия, Испания и Португалия."

По-ясно от това - здраве му кажи...

Източник : тази статия

Та малко за азбуката ни..

"Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история)."

Повече информация : в тази страхотна статия

Повече за положителните примери в съвременна България

Това е Динко Вълев и той е един от малкото хора, дръзнали да защитават границите на родината ни от нашествениците, наричани за по-кратко бежанци. Рискувал живота си да опази граница, макар че той не е професионален войник. Нито някога е обмислял да стане. Просто се е борил за най-близкото и най-простото - за дома, за семейството, за родината. Както нашите предци преди 100 години.


Но времената оттогава са се променили. За благодарност еничарският съд на Република България ще го съди в лето Господне 2016-то. За убийство.

Евала, приятелю! Ти за разлика от прехвалените немци осъзна, че това не са просто мирни хора, чиито домове са били разрушени от снарядите на ЦРУ/ ИДИЛ. Това е армия - многочислена, добре обучена армия, която на талази нахлува в Европа. Без офанзиви, без битки. Само отделни налети и нападения. И после зверства и опустошения в тила на врага - спомнете си за Кьолн!

И може Западът да е хванат по бели гащи, но ние, българите, вече сме се срещали с такива хора в дългата си история. 

Спомнете си за 14-тия век и османците. Кои бяха те? Една сбирщина подгонени от Тамерлан тюрки, които някой си Орхан криво-ляво се бе опитал да обедини с помощта на исляма ( и не е успял - половината от тях били езичници). И как тези варвари победиха хилядолетни държави като Византия, България и Унгария? Да, ще кажете, че сме били разпокъсани, че Югоизтока е бил изтощен от десетилетия междуособни и граждански войни. И ще сте прави. 

Но един фактор ще бъде изпуснат от тази силно опростена картика - а именно психологическият. Защо хронисти от цяла Европа още от първата по-сериозна битка (Черномен, 1371 г.) говорят за "турския ужас", за "поганците, които като скакалци налазиха християнската земя"? Какво им е било толкова страшното на тези варвари още в началото на родовообщинния строй? Те дори не са били като монголите на Чингис хан да имат талантлив и харизматичен пълководец начело. По описанията на тогавашни хронисти (а те са оскъдни, объркани и взаимно противоречащи си - обичайната историческа джунгла) можем да съдим, че нито Орхан, нито Мурад, нито Баязид са се отличавали с каквато и да е водаческа харизма. 

Как Русия на практика спечели войната в Сирия?

Та ето в какво се набутва ЕС, докато ние си се занимаваме с мигранчетата...

Ето какво всъщност се случва в Европа. Мигрантската криза е само началото.

И не, не е дошъл краят на Европа, а само на ЕС.

За германките, исляма и съврменната поп култура

Та по въпроса за изнасилванията ще цитирам - с негово съгласие -  поста на един колега от блога Alter Information във Фейсбук. Фактите говорят сами по себе си :

"Днес съдът във Варна глоби с "цели" 2,000 лв. двамата бивши полицаи, които се гавриха и насилваха сексуално миналата година 15-годишно момиче...дете. (http://www.bnews.bg/article-16270) То се оплакало, че нейн познат се опитал да я изнасили, мислейки си, че полицаите ще ѝ помогнат, но вместо това се хвърлила в лапите на нови, двама, насилници. Заключили я в някакво бунгало (случката се разиграва в Камчия) и два дни я насилват, че и снимат с телефоните си (явно е някаква гордост, която трябва да документират задължително). И така - година по-късно бившите полицаи бяха глобени по 2,000 лв.

Пиша това, защото темата стана актуална покрай масовите изнасилвания на момичета в Европа. Сега те се свързват с исляма, но не е така, или не е толкова просто. В България всяка четвърта жена е жертва на сексуален тормоз, а през 2010г. видяхме шокиращи данни - над 100,000 българки са били изнасилени. И в 60% от случаите става въпрос за познат на жертвата. В съседна Турция изнасилванията са скочили с 400%, което сочи, че това не се дължи на традиционния ислям, а на нещо съвсем ново и различно. В т.нар. американска поп-култура жените се третират само и единствено като сексуални обекти, натрапва се разврат, насилие и тн. - тя има огромно влияние със сигурност. Просто масовите изнасилвания не са проблем от вчера, те са феномен в световен мащаб, на който сега обръщаме внимание, защото "бежанците" (нелегалните имигранти) съвсем организирано насилват млади момичета в Западна Европа. 

Как да избегнем това, да ни подслушват, докато невинно си сърфираме из Интернет

Технологията е сравнително просто е ефективна. Лично съм я пробвал.

Американски сенатор: Капитализма е по-страшен от Ал Кайда

Смятай за каква гадория си говорим, щом и самите американци пропищяха от тия корпорации...Май варварите няма да бесуват само в Германия в скоро време.

Прозорецът на Овертон

Чудесно формулиран механизъм за масово промиване на мозъци. По настоящем тези методи на "социалното инженерство", пропагандата и целенасочено манипулиране на обществото се разработват в цели институти на Запад такива като Института "Тависток" например в Лондон и множество негови филиали в САЩ.

Наистина е страховито, докъде може да се измени мисленето на цели общества само с елементарни психологически маневри. И ни кара да се замислим - какво всъщност се случва с нас сега?

Ето я и статията.

Последното писмо на Георги Марков - велико!

"От много отдавна вече не вярвам в "свободата на словото", която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в "независимия" вестник "Таймс" или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в "Работническо дело" трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. 

Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.

   

Най-древния календар в света

"Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)). Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания."

Източник : bilfe.eu

Доживяхме  и глухите да чуят, 
доживяхме и слепите да видят
доживяхме и немите да шепнат

безсмъртните думи на мъдрите - 

истината за нашата история!