Ето няколко линка за повече информация относно „Караач теке„

- линк към интервю с проф.Попконстантинов относно манастирския скрипторий...и още, и още (има даже неща,за които не ми остана време да говоря в предишните публикации)
- още една статия за „Караач теке“, само че този път от в.„Труд“
- едно кратко клипче за „Караач теке“- по-дълго не можах да намеря.
От bnt са правили филм на тази тема през 2008 г., но него не успях да го открия никъде из виртуалното пространство. Дано някой любознателен посетител на този блог има повече късмет от мен. :)
Източници на снимките :
Повечето са от личен архив, без:
1. фиг.2 (снимката на братя Шкорпил) от първата по хронологичен ред публикация. Източник - проект „Братя Шкорпил - познати и непознати“, http://www.sim-on.org/aladja_pro.htm. Там се разказва подробно за живота на двамата основатели на българската археология,тяхното семейство,откритията им и какво ли още не. Доста полезна информация има на тази страничка.
2.печатът на княз Борис-Михаил от статията,написана от самите братя Шкорпил на адрес http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/boris1.htm
3.скриптория в първата публикация, озаглавен като фиг.3 - http://www.vidsfeed.com/search/Караач теке/

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна 3

Ето че стигнахме и манастирската църква.Тя е малка,едноабсидна и триконхална. Нека си разясним тези странно звучащи термини.Абсидата е полукръглата извивка на външната стена на църква.В нея се помещава олтарното пространство. Предлагам ви един лесен експеримент,който всеки може да изпълни. Когато влизате в някоя църква, опитайте се да запомните от коя страна се намират иконите 1.Щом излезете навън, проследете външната стена от страната на иконите.Бас държа,че ще забележите,че тя съвсем не е права,както всички други стени,а е извита в полукръг или образува многоъгълник. И ще има 1 или 3 подобни „извивки“ в зависимост от големината на храма. Е, именно това са абсидите.В пространството,което те ограждат- олтара- се извършва най-тайната част от службата, достъпна само за духовни лица- освещаването на хляба и виното за причастие.

Но да се върнем на нашата малка църквичка.Виждате ли добре запазеният полукръгъл зид на снимката?Това не е абсида. Олтарът на коя да е църква(а съответно и абсидата,която го огражда отвън)гледа винаги на изток.А тази ниша е обърната на север(можете да го проверите с компас,ако искате).Е,какво е тя тогава?Това,мили деца,е певник- ниша в северната или южната стена на манастирските църкви,където монасите се събирали да пеят по празнични литургии.Абсидата пък се намира вдясно от зида на конхата 2 и почти нищо не е останало от нея.

На изток от абсидата(гледайте право напред)се забелязват няколко малки саркофага. Съдейки по близостта им с най-святото място в християнския храм(олтара) там очевидно са били погребани важни личности- сигурно монаси или хора,приближени на ктитора 3. Любопитното е,че повечето от саркофазите са празни.В един от тях обаче през 1921г. Карел Шкорпил открил скелет на мъж.Той веднага решил,че е попаднал на гроба на Борис ӏ и вместо сувенир си взел черепа му,при което останалите кости се разпаднали на прах - толкова крехки били(все пак са престояли повече от едно хилядолетие в земята). А черепът останал у Шкорпилови като семейна реликва и се предавал от поколение на поколение. Преди няколко години внучката на Карел Шкорпил, Мария Хермова го дари на Варненския археологически музей. Тогава тя предизвика сензация в медиите, повтаряйки твърдото убеждение на дядо си, че това е главата на княз Борис. Твърдението й обаче е недоказуемо,тъй като никой засега не разполага с ДНК-то на българския владетел 4 .

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна 2

Влизаме в манастирския скрипториум. Това е била сградата, където се превеждали, преписвали, украсявали и съхранявали книги, т.е. книгоиздателство и библиотека на едно място. Размерите му са впечатляващи - 40 на 10 м. Това е най-големият разкрит скрипторий на само на Балканите, но в рамките на някогашната Византийска империя (разбирай Балканите, Мала Азия, Сирия и Палестина). Сградата се състои от 13 помещения, разположени в две редици едно срещу друго,а помежду им се простира коридор,широк 5 метра. Както откривателят й- проф. Попконстантинов често обича да подчертава, „оформлението на тази сграда и нейната планова схема не е познато нито в средновековна България, нито в съседна Византия“ 2
Дълги дървени маси били наредени надлъжно на коридора.На тях книжовниците извършвали своята дейност. Обикновено работели по двама - единият превеждал и диктувал текста, а другият пишел на пергаментовите листи. Всъщност пергаментът представлява обработени по специален метод животински кожи,които през Средновековието се ползвали вместо хартия.Поради специфичния си начин на изработка пергаментът бил изключително ценна суровина, която никой не си и помислял да пилее. Затова когато младите послушници се учели на четмо и писмо, вместо листи за упражнение използвали восъчни таблички,а вместо пачи пера си служели със стилуси - железни писала със заострен връх 1. Археолозите са открили над 30 стилуса в скрипториума, което показва, че в същата сграда се е помещавало манастирското училище, където Кирило-Методиевите ученици извършвали своето просветителско дело - ограмотявали и разпространявали славянската писменост сред населението. Този комплекс бил едно от огнищата на самобитната старобългарска култура от Златния век - последните години от управлението на княз Борис - ктитор и строител на манастира - и времето на неговия син, цар Симеон Велики.

В 13-те помещения на сградата също така намирали място и за манастирската библиотека.За наличието на такава свидетелстват многобройните закопчалки за книги,пръснати наоколо. Представете си само - огромният коридор с дългите,дървени маси,над които хиляди прашинки танцуват,осветени от игривите слънчеви лъчи. Светлината се спуска мързеливо през прозорците на високия,засводен таван и предизвиква неочаквана кихавица у съсредоточените в заниманията си книжовници.Долу се разнася глъчка от спорещи преводачи и преписвачи,скърцат десетки пачи пера върху новия пергамент,няколко групи млади послушници сричат в хор:„Ази,буки, веди, глагол,добро,ест...“ (първоначалните наименования на буквите в кирилицата) и всичко е потънало в упойващите миризми на мастило и растителни бои.

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна

 На пет километра от Варна, над квартал „Възраждане“, се намира един от най-големите средновековни манастирски комплекси на Балканите. За него  се предполага, че бил построен лично от княз Борис ӏ и че това е било мястото, където той се оттеглил, след като предал властта си на своите синове - пръвоначално Владимир Расате, а по-късно - известния на всички ни цар Симеон. Има сигурни данни, че тук се е намирал един от първите книжовни центрове в новопокръстената държава (още преди Преслав и Охрид), където учениците на Кирил и Методий разпространявали славянската писменост, превеждали и преписвали книги. Макар че това място е добре познато на археолози и историци по цял свят, малцина са тези варненци, които изобщо са чували нещо за него. Ала нека запълним тази въпиюща празнина в познанията ни. Ще си направим кратка познавателна разходка из археологическия обект ( макар и само мислено, наужким).

Едно дървено-философско разказче

Търсач на миди

Той се бе навел над черния камък и отчаяно го човъркаше с едната си ръка. С другата държеше полупразна найлонова торбичка, в която се валяха няколко дребни мидички – всичко, което беше събрал, откакто се бе заел с тази неблагодарна работа преди няколко часа. Въпреки че се подпираше на близкия скален отломък, младежът едва се задържаше прав от яростните удари на вълните. Морето изглежда беше побесняло и със страшна сила се опитваше да събори бедния, неуморен труженик в разпенените си води.

И как нямаше да се дави в безсилен яд? От дванадесет дена този човек сновеше из владенията му, упорито залагаше мрежи и капани за рибите му, къртеше неподвижните му чада от техните удобни, обрасли с морска трева легла и взимаше със себе си най-едрите от тях. Дванадесет дена талазите безмилостно го удряха и събаряха и той много пъти падаше повален, ала винаги намираше – неизвестно как – сили у себе си да стане и да продължи напред. В тежката си борба със стихиите той не се вдъхновяваше от никакви идеали. Един - единствен беше главният му кумир,единствена опора в тежкия му, безмилостен живот – парчето корав хляб, което трябваше да изработи по някакъв начин. Иначе беше обречен на глад...

Едно стихче собствено производство - нов вариант

Наше време

Ухаем ний на огън и желязо

и няма грам природен аромат.

Напразно ли бащите ни повтарят :

„ Деца сте вий на тоя черен град.”

Но виж ни, брате – наша е земята.

Превзехме я със труд и кървав пот.

С подводници прегазихме водата,

открихме в дълбините чак живот.

Варна през Ранното средновековие

В началото на 7 век късноантичният Одесос бил един от най-богатите градове в опустошаваните от непрекъснати варварски нашествия земи на север от Хемус ( Стара планина). Течало т.нар. Велико преселение на народите - невиждано до този момент придвижване на големи маси хора от изток на запад. То сложило край на близо петвековното съществуване на Римската империя. Оцеляла само източната й част, която в историографската литература е известна с името Византия. Започвало Средновековието.

  В тази напрегната обстановка цветущите земи на юг от река Дунав били като магнит за различни племена и народи - те търсели там плячка, от която да се препитават, а по-късно - и земя, където да се заселят. Въпреки няколкото укрепителни пояса, съдържащи общо 98 крепости, които император Юстиниан бил изградил по високите места на Дунавската равнина и склоновете на Стара планина, нищо не можело да спре напиращите вълни на варварите. Според най-новите датировки на историците Одесос станал една от жертвите на голямото славяно-аварско нашествие от 614 г. Това бил най-страшният удар, който градът бил понасял през хилядолетната си история. За няколко века (до края на X – началото на Xӏв.) в района на днешна Варна няма следи от градски живот. Руините буренясвали забравени от всички... Ала междувременно в  близката околност пристигали нови хора...

Откъс от интервю със ст. н.с. Валентин Плетньов - директор на Варненския археологически музей, където се говори за крепостта „Кастрици“...и още, и още

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/161211_pletniov.aspx
 Дано да ви е било интересно. В близко бъдеще очаквайте публикации за уникалния средновековен манастир в местността „Караач теке“ край Варна и за необикновената Джанаварска базилика.

Крепостта Кастрици край Евксиноград - една непозната страница от миналото на Варна

   През Средновековието Варна е била много по-малък град отколкото сега - обхващала е само половината от Гръцката махала и по-конкретно - районът около Римските терми (те самите обаче тогава са били куп руини). Поради стратегическото положение на Варненския залив  районът е бил изпъстрен с разнообразни крепости и пристанища. От към югозапад градът бил пазен от Петрич кале до с.Разделна. В източна посока на стража стояли крепостите Овеч (над днешна Провадия) и Мъглиж ( по турски - Михлюз) кале - то се намира в близост до дн. град Аксаково. Заливът бил защитаван от морски нападения чрез  крепостта на н.Галата.
   На север, край н. Св.Яни (това е крайбрежната ивица под резиденция „Евсиновград“) пък се издигало пристанището Кастрици, където са спирали италианските търговци. По онова време те кръстосвали цялото Средиземноморие с леките си кораби, предшественици на каравелите, и обменяли стоки с всички владетели и градове по пътя си. Именно те въвели в затворения средновековен свят банкирането и кредитирането, с което поставили основите на съвременната пазарна икономика. Самата дума „банка“ произлиза от ит. „banco“ - „маса“ - на маси в дюкяните им се извършвала обмяната на пари. Това ще да са били средновековните change бюра. :)

  Канторите на преприемчивите венецианци или генуезци  се намирали в отделни квартали в повечето големи градове. В Търново  например съществувал т.нар. „Фрънски град“, който се явявал нещо като център на икономическия живот там.Макар че би било пресилено да се твърди, че Кастрици е бил варненският аналог на „Фрънски град“, то поне от находките (които включват 6 монетни съкровища покрай всичко останало) съдим, че търговията е процъфтявала. В нея главната роля играели, разбира се, венецианци и генуезци.    За по-любознателните, ето  линкове с повече информация :

• за една наистина интригуваща находка, на която археолозите попадат, докато проучват останките на крепостта Кастрици
• още информация за крепостта, придружена с едно клипче, което ще ви даде обща представа за досегашното състояние на разкопките (а също така ще ви запознае и с една особено патетична част от прочутата опера на Карл Орф „Кармина Бурана - впрочем по средновековни мотиви :)

Ето как е изглеждала Варна през 19 век (рисунката е направена от пътешественика Феликс Каниц, който е оставил ценни сведения за българите в Османската империя)

Някои любопитни факти за местността „Карантината“ между Аспарухово и Галата

  Варна била основна база на английските и френските войски по време на Кримската война (1853 -1856 г.) - голяма война на Англия, Франция и Османската империя срещу Русия. Събралите се тогава войници четирикратно надвишавали броя на населението в града, тогава само към 16 000 души. Същевременно холерата приближавала, пренесена от Южна Франция. Съвсем скоро смъртоносната болест поразявала по 100 човека на час. Северна Добруджа, накъдето се отправили войските, се оказала обезлюдена, пътищата й били покрити с мъртъвци. Вилнеела една от най-големите холерни епидемии на 19-тия век. Във Варна положението също не било цветущо. Скоро гробищата се препълнили и започнали да се погребват хора на места, които съвсем не били предназначени за това.