Исторически паралели

„Какъв късмет е за правителствата, че хората не мислят!“ – А. Хитлер

1945 :

„Не, абверецо, няма да стане

да ни мъчиш със страх и със смърт.

Твойта партия първа ще падне

от на Сталин нагайката в кръв.

Не, абверецо, няма да стане

да се свиваме в ужас и смут.

Твойта партия първа да падне –

днес в туй хвърляме нашия труд.

Не, абверецо, няма да стане

да ни сложиш под робски ярем.

Твойта партия първа да падне –

за това все в окопите мрем.

Не, абверецо, няма да стане

тоя свят да го вземеш със щурм.

Твойта партия първа ще падне

и ще смажат народа ти груб.

Че във лед и във огън калени,

две империи скачат, ръмжат

и поделяйки твойто наследство,

гроб копаят ти в земната твърд.

Затова се пръждосвай, абверецо,

че не щеме ти злото лице.

Днес достоен се ражда наследник –

твойте учени всичките взе.

Той със филми и пропаганда

на света ти е днес господар.

И отвсякъде лозунги лаят :

„Не мисли! Подчини се, другар!“

150 години от рождението на Алеко Константино- бай Ганьо убива своя създател за пореден път - Vesti.bg

150 години от рождението на Алеко Константинов - Vesti.bg

Законови промени ще дадат на данъчните правомощия да извършват обиски и разследвания - Vesti.bg

Законови промени ще дадат на данъчните правомощия да извършват обиски и разследвания - Vesti.bg
Това да ви напомня някои плашещи примери от историята на изминалия век (Мусолини и компания)? Пък като допълнение към коментарите в сайта бихме могли да добавим и един кратък откъс от стихотворение, което Вазов е написал преди повече от 120 години, но все още поразява със своята актуалност :

        Разбойниците тук не бродят - 

   в горите и във планините.

    Те другаде свободни ходят, 

но вие тях не ги ловите.

Солницата край Провадия - най-стария град в Европа

Едно от големите археологически събития на изминалата  година. 
Богатото ни на събития минало още има потенциал да изхранва и нас, и децата ни, и внуците ни...както и поколения изследователи - само да стане малко по-известно по света. Ама къде ти?

Най-старата действаща църква във Варна - още от XVII век

Във връзка с масовите истерии покрай чудотворните икони бих искал да кажа, че и във Варна си имаме една такава. Намира се в църквата, наричана от варненци „Малката Св. Богородица“, която е разположена на улицата над Римските терми. Типичен църковен храм от турско време - полувкопан в земята, с нисък двускатен покрив и камбанария, построена чак в средата на XIX в.

Черквата била изградена през 1602 г. (по сведения от един надпис на гръцки, намерен над входа на централния й кораб). Има интересна легенда, свързана с основаването й. Тези, които са чели поста за „Караач теке“ в този блог, сигурно си я спомнят, но нека я повторим пак. В местността „Караач теке“(„Хълмът на черните бястове“) над дн. квартал „Възраждане“ ,в клоните на един бряст неизвестен българин открил икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората се решили да я снемат и занесат във Варна. И сега станало чудо, когато воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена от млад българин. (ето как изглежда чудотворната икона в реставриран вариант)

Някои полемики около Тъмрашката помашка република в Родопите (1879 - 1912 г.)

По този случай е написана една наистина хубава книга от Ангел Велчев, за която вече споменах в постинга за Капитна Петко Войвода. За да придобиете по-ясна представа за полемиките, които се разгарят около този епизод от българската история, ви давам линкове към някои статии и мнения по този въпрос. Нека всеки отсъди сам за себе си какво е било и защо е било така, а не инак. А, впрочем, един от водачите на тази „република“ бил Ахмед ага Тъмръшлията - местният османски управител, а когото има сведения ,че е взел дейно участие в потушаването на Априлското въстнаие в Перущица и последвалото клане.
Сега нека се хвърлим в дълбоката вода на „за“ и „против“:
- „За Ахмед ага Тъмръшлията и едно тълкувание на ролята му в потушаването на Априлското въстание“ от Николой Хайтов
-за англичанина Сенклер и неговия „спонтанен бунт“ (колко е бил „спонтанен“ , това е друг въпрос), разгромен от Капитан Петко Войвода

- откъси от Симеон Радев „Строителите на съвременна България“, които зачесват темата за Тъмръш и Сенклер във връзка с цялостната тогавашна политическа обстановка
- един очерк за Тъмръшката република от Захари Стоянов - също съвремнник на събитията
- и отново Николай Хайтов
-един поглед върху Балканските войни и края на Тъмръш
- една статия за края на Тъмръш от автора на книгата, която споменах по-горе - Ангел Вълчев

- родопския метеж във форума на nauka.bg
- спор за съвременните трактовки на тези събития
- полемики в сайта pomak.eu - пак на тема Тъмраш

Ето линк към една по моему твърде крайна статия, която обаче те кара да се замислиш - кои са новите велики сили на нашия век и дали „добрите“ по филмите всъщност са толкова добри, колкото ни ги представят... Но иначе не може да се каже, че аз съм кой знае колко съгласен с някои от теориите изложени там. Тези глупости за еврейско-ционистки заговор са твърде широко разпространени. Не виждам обаче да имат някакво реално основание. Виж, за почти имперската политика на Америка можем да си говорим много и различни неща. Показателен е фактът, че вече немалко сериозни учени (като например лингвистът Ноам Чомски) от световна величина признават, че САЩ проявяват наклонноста да се месят навсякъде в световната политика и да налагат безогледно своята воля и интереси навсякъде и освен това сериозно да „обработват“ съзнанията на своите граждани, пък и на всички нас. Пишат се големите „пазители на мира“, пък именно те запалват някои от най-кървавите съвременни войни - като например вояйната с тероризма. Да не говорим за това, кой всъщност „съзададе“ терористите фанатични ислямисти именно през годините на Студената война. Но въпреки всичко американските политици някак си винаги успяват да се окажат „добрите“ дори когато в резултат от „моралните“ им действия да загиват хиляди невинни жертви. Ала в политиката - това ни е добре известно от историята - място за морал няма, само най-безскрупулните, жестоките и безогледните (хора с макиавелисткия девиз „Целта оправдава средствата“) успяват да се изкачат на гребена на вълната на събитията. Или пък да станат техен двигател. Интересно, дали това съждение може да се отнесе и за нашата родина през последните вече 24 години на „демократичен преход“?

Някои съвременни полемики около казуса с тракийските бежанци след войните

Търсейки информация за предишната публикация,попаднах на статия с предизвикателното име „Имотите на тракийските бежанци са далаверата и бездушието на българските правителства“ в един пловдивски вестник. Каккто винаги, името на устатия и безкомпромисен проф. Божидар Димитров е замесено в поредното крайно изказване и е показателно за начина, по който съвременната политика (зло)употребява с историята. Все пак е интересно да се прочетат полемиките по този въпрос. Не бива обаче да забравяме, че историята би трябвало да ни служи за поука и размисъл и да ни помага да открием моделите на развитие на човешката цивилизация, за да знаем от кои грешки на миналото да се пазим и да можем да разберем по-добре настоящето си, а не като повод за махленски кавги с този-онзи. Всичките тези разсъждения се отнасят за коментарите, които са поместени под статията.

Капитан Петко Войвода - кой е бил той и защо има паметник във Варна?

„Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.“

С подобни патетични думи започва една статия, посветена на живота и подвига на този велик българин. На него са посветени десетки паметници в цялата страна (че и извън нея), народни песни, има и даже телевизионен сериал за него и неговия живот. Ето линк към една статия в блога на zvezdichka, на която попаднах случайно, докато се ровех из Интернет.В нея се разказва за музей, специално посветен на Капитана и неговата роля на народен закрилник по време на вълненията, свързани с обявяването на Тъмръшката помашка република малко след юли 1878 г.(тогава е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що освободена България и става причина за немалка част от бедите ни като народ и държава и до днес).
Но какава е връзката на прочутия тракиец с Варна? Ами, на първо място, че след Освобождението живял тук и бил неколкократно натикван в тукашния затвор от Стамболовото правителство. Втора причина - хилядите бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на странат. Но най-много са действиелно бежанците от Тракия. Във Варна те заселват много нови квартали - Трошево,Максуда (къщите там са съзададени от и за тракийските преселници, друг е въпросът кой ги е населил в по-късните исторически епохи), както и районите на Колхозния и около Руското училище. Така градът нараства приблизително два пъти на големина. Преселниците създават свои дружества, чиято цел е да облекчи донякъде тежката им участ чрез различни културно-просветни мероприятия, а освен това дружествата имат за цел да ги предстваляват пред държавната власт (която по това време - първата половина на 20-те години, се намира в особено състояние на хаос). Наследник на тези тракийски дружества е и Варненското тракийско дружество.

Двоична песничка

Диалози за
миналото, настоящето
и бъдещето
на нашето отечество

„Щяхме да хващаме цвайката,

дето горихме нагайката –

да се постоплим добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

дето ни дебнеше шайката –

да ни натупат добре.

Щяхме да хващаме цвайката –

бавно пълзи  „таратайката“ –

тъй все си мръзнем добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

да й наричаме майката –

никак не ни е добре.“

Някога замисляли ли сте се за начините, чрез които ни манипулират?

Многобройни са начините, по които определени хора и определени институции ни „подтикват“ да мислим в „правилната“ (според тях) посока.През 20 век тоталитарните общества развили методи за контрол над действията и думите на хората. Но мислите не успели да покорят - поне не изцяло. Все пак останали достатъчно съзнателни индивиди, недоволни от съществуващото положение, които оценявали критично какво се случва около тях. Естествено на тях не им било позволено да говорят - всъщност даже самото изразяване нанесъгласие било то и с най-дребния аспект от действията на на тия, които те управляват, означавало затвор. Но въпреки това дълбоко в себе си хората таели несъгласието си.
В т.нар. големи демокрации обаче станало друго. Тук вече не държавата контролирала и манипулирала гражданите си,а определени хора с определено влияние в обществото (не е нужно да ги изброяваме, мисля, че по-прозорливите вече са се сетили за т.нар. „четвърта власт“), но по един значително по-прикрит и доста по-гаден начин - чрез скрито „подсказване“ какво да мислят. За повече информация ето началото на една твърде интересна статия по този въпрос :

„Без да се замисляме попадаме под чужд контрол. А фактът, че все по-малко се замисляме днес, се явява и главна причина да бъдем контролирани. Не е ли странно как във времена, когато технологиите, науката и комуникациите се развиват с пълна пара, човек някак си… деградира в своето развитие? Този факт е следствие на добре обмислени и успешно приложени методи на манипулация, на които ставаме жертва днес.

Понастоящем манипулацията е значително напреднала в развитието си и предлага многообразие от начини за прилагане, които на пръв поглед са съвсем безобидни. Все още не я възприемаме като нещо значимо, но вече всички сме усетили нейното влияние поне по веднъж.“

Ето линк към цялата статия.
It makes you think a little bit, doesn't it?

Попаднах на една интересна публикация за дипломатическата история на Варна, която определя нашия град като „Градът на първите консули“. Ето линк към нея.

Спорове около произхода на името „Варна“

Знаете ли, че етимологията (произхода)на името „Варна“ все още не е известна? Има към десетина научни (и не толкова научни) хипотези за това, от какъв език може да идва тази дума,но за нито една от тях не са намерени достатъчни преки доказателства. Повече може да намерите в следната статия от варненския информационен портал http://varna.info.bg
За по-любознателните препоръчвам книгата на Петър Стоянов (изтъкнат варненски краевед) “Варна през древността”. Наистина интересно и увлекателно четиво, от което всеки може да научи много за миналото на града.

Сатирични изблици

По време на междучасието

Иванчо рекламира най-подмолни
методики за справяне с контролни
(нищо, че учителката по философия
реши, че той е с мозъчна атрофия):

„И все изпадах в тежко заблуждение
със същата позната лекота.
И все се мъчех в глупаво положение -
сред спомените зейше празнота.

А бях прекарал сутринта с наведена,
замаяна от луд купон глава.
Как зле ми беше мисълта увредена -
и датата забравих, и часа.

„По дяволите, тъпи сантименти!“ –
и глупостта прикрих с неяснота.
Тъй силни бяха мойте аргументи,
че никой даже дума не разбра.

Но истина е – виждах на моменти,
че май бях още кьоркютюк пиян.“

20.10.2012 г

Бисер

Учителка към ученик : „Защо не си си научил урока?“
„Страшно много ме мързи, госпо'о. Сутрин ме мързи да стана, вечер пък така ме мързи да си легна,че цяла нощ я кисна на компютъра, у Фейсбука, я по купони ходя, че да се отрежа едно хубавоо... През деня съм каталясъл и ме мързи да живея. Само устата ми работи непрекъснато - и простотии ръся, и хитрувам, и оправдания си намирам.“
„ Но какъв е смисълът на всичко това? Как можеш да водиш такъв абсурден живот?“
„В абсурден свят живея, сред абсурдни реклами съм израсъл,с абсурдни хора се движа. Как точно искате да съм „нормален“?“
„ Но аз откъде да знам?“
„Ми аз ли да знам, бе,госпо'о?“
Та толкова за доминиращите настроения сред прозападно ориентираната ни младеж.

100 години от Балканската война - подвигът на кораба „Дръзки“

Тази година се навършват 100 години от Балканската война - един от върховете в българската история, неизменно свързвани с героизма в борбите ни за национално обединение.
В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.

Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).

Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.

Още нещо за модела на юрта, открит край Девня

В публикацията „Варна през Ранното средновековие“ (виж в този блог) споменах за единствения известен досега каменен макет на юрта в света, който бил открит в района на Девня. Случайно попаднах на една много хубава статия за него. Ето линк към нея.
Надявам се, че ще ви е интересно.

Манастирът на Чъргубиля Мостич във Велики Преслав - историята на един болярски род в кости и камък

Днес отново минаваме на археологическа тема. Този път ще се отдалечим за малко от Варна, за да си направим кратка (мислена!) ескурзия до Велики Преслав - бляскавата столица на цар Симеон, малкият „Константинопол“ на Второто българско царство. Но няма да правим обиколка на целия град, о, не. Ще отскочим само до манастира на чъргубиля Мостич във Външния град.
Всъщност, току-що открих още две изчераптелни сатии по въпроса. Ето линкове към тях :
- „Надписът на Чъргубиля Мостич - третия човек в държавата при Симеон и Петър“

- „Манастир пази десет века тайни на един знатен род.“
Сега нека (отново)дадем думата на сегашния проучвател на този манастир - добре познатия на всички читатели на този блог проф. Казимир Попконстантинов .
И още едно интервю с него по въпроса за мястото на този манастир в средновековната ни история.
А ето една възстановка на предполагаемия външен вид на Мостич от антрополога Йордан Иванов. Той е известен и с прочутата възстановка на лицето на цар Калоян, която по едно време беше доста обсъждана из медйното пространство.

За онези, които се интересуват и от останалите загадки на втората ни столица, ето няколко полезни линка :
1. „Преславското златно съкровище - шедьовър на средновековното златарство“
2.„Чашата на великия жупан Савин във Велики Преслав“

„Nikki,

Segui il tuo corso, e lascia dir le genti. (Dante)

Това значи да си вървиш по пътя, да не се отказваш от важните за теб неща, пък хората нека си приказват каквото им е угодно.
Вярно, че си принуден да търпиш един проклет индивид с унижващо околните чувство за „хумор“(„невинни шегички“ нарича той своите мръсни номера и глупците вземат, че му вярват) и отвратителна житейска философия.

Да ви'й гадно.

- обявява той на целия свят и прави всичко възможно на всички да им е гадно. И най-вече на теб, защото си интелигентен, чувствителен,раним - с две думи идеалната жертва на това говедо.
Такива Homo sapiens-и като него не заслужават по-различно отношение от това, с което те третират тебе. С две думи - каквото повикало, такова се обадило. О, вярвай ми - той ще получи своята награда - рано или късно. Don't worry, my friend, I'll take care of that ass myself.“
„От теб акъл не ща!“ - вика ми конформистът и се оставя да го тъпчат като изтривалка.
„Ами какво искаш тогава? Да те мачкат, обезличават, впиянчат и комплексират? Това ли наистина е твоето понятието за смислено прекарване на младежките ти години?“
Nikki : „Не! Махай ми се от главата, лош пророк такъв!“
„Добре, щом имаш такова голямо желание да се обречеш на самоунищожение,само и само да станеш един от тях, щом изгаряш от желание да станеш поредното безлично чучело, върху която да изливат всички си негативни емоции - не е по силите ми да те спра. Ама да не ми захленчиш после - „ах, нещастният аз, какво направих,как сам си провалих живота“. Че тогава вече ще е твърде късно - връщане назад няма да има. Ще си оставен сам на себе си - без приятели, на които да разчиташ,без хора, които да не ти е неудобно да молиш за помощ в трудни моменти, без добра дума около себе си. Но това,стари мой приятелю, ще бъде твоят личен избор. Ако не ми вярваш - то си е за твоя сметка. Или, както се казваше в един стар лозунг,последна жалка останка от бисерите на една отдавна отминала епоха :

„Спасението на давещите се - дело на самите давещи се.“

P.S. Easy, Nikki, I'm not going to let you corrupt yourself so easily. I'll help overcome this madness, no matter if you want me to or not. That's my duty, after all.

На един конформист (и мой добър приятел)

„(..) и човешкия Дух- обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.“
Хр.Смирененски, „Юноша“

Големият въпрос на нашето поколение е: дали да останеш себе си или да се превърнеш просто в поредната овца от стадото? Трудно е да избереш, защото социалният натиск върху отделната личност си е доста силен. „Или си с нас, или си против нас“ - поставят ти ултиматум от всички страни. Ама това „да си с нас“ значи и да погубиш малко или много от своята същност и минимум три пъти на ден да се отричаш от нея, да се оглеждаш като гърмян заек на всички страни - недай си Боже да те отхврълят - и грижливо да прикриваш всичко уникално, което в крайна сметка те прави такъв, какъвто си - и всичко това защо? Само и само да не изпъкваш в тълпата и да не се отличаваш много-много от останалите, нали така?Добре де, хубаво, ама какъв е смисълът на всичко това? Просто бягство от себе си, от свободата си да избираш (нали правиш всичко,което другите правят и гледаш да не показваш своето истинско лице пред света). Ще кажеш, че се повтарям, но това твоето си е всъщност една върховна глупост. Я си представи,че си имал някакви там таланти,заложби - и си ги пропилял напразно в стремежа си да изглеждаш друг пред света. Видно е,че жестока цена си платил, за да станеш един от тях. Въпросът е : имали ли са смисъл всчиките тези нравствени и физически мъки? Тук мисля, че ще можеш да си отговориш сам.

И недей разправя, че борбата за запазване на човешкото и уникалното у отделния индивид отдавна са се превърнали в изгубена кауза, че всеки,който си позволи в нещо да не следва повелите на масата, ще бъде сочен с пръст, подиграван и обиждан. „Кучето си лае, керванът си върви“ е казал неизестният мъдрец преди толкова и толкова столетия. Дори да бъдат цяла глутница от побеснели, тесногръди,полудели от дъха на алкохол и разврат кучета - нима биха те спряли, ако наистина искаше да вървиш по своя собствен път? Ако Сократ, Иисус, Левски и всички други големите светила на духа бяха обърнали внимание на глумите и дюдюканията на тълпата,когато ги замервали с гнили зеленчуци - нима те щяха да направят нещата,с които са останали в историята - светлите подвизи, които извършили, и великите думи, които дръзнали да изрекат. Но, ще възразиш ти, онези са били удивителни личности, не може да се съизмеряваме с тях. Ще ти издам една тайна, драги мой приятелю - съвсем не е така. Това, което ги прави изключителни, което ги прави уникални, е всъщност фактът, че те нито за миг не са се отказали от себе си и своите разбирания, нито за миг не са позволили на другите да определят живота им и да осакатяват волята им. Ето в това се състои техния героизъм. Както може би виждаш, не е нещо кой знае колко трудно да се опиташ и ти. Не че си тръгнал да слдваш нечий светъл пример от дълбините на историята, ами просто ей така - от любопитство поне.
Как става този номер ли? Много по-просто и по-лесно е, отколкото си мислиш, приятелю мой. Просто имай смелостта да кажеш „Не!“, когато групата се опитва да те принуди да вършиш неща,които не отговарят на твоите разбирания за правилно и неправилно (искрено се надявам, че все пак имаш такива - за предпочитане твои собствени, не техните).Добре е за начало. Нататък ти сам ще откриеш пътя си в живота и ще поемеш по него - каквото и да ти разправят заблудените овце, сред които живееш.
Ще ми възразиш с аргумента, че в света около нас такъв сценарий е, меко казано, нереалистичен, че никой не е чак до там неразумен, за да постъпи така. И всъщност си прав донякъде - все пак хората сме социални животни,живеем в общност,чиито повели не можем просто така да „игнорваме“, нали така? Но едно са неписаните закони на обществото - с тях, струва ми се, всеки, иска не иска, трябва да се съобразява - а съвсем друго е грубият диктат на масата, произволът на насилнците, които изглежда, горят от желание да доминират над по-слабите (разбирай по-чувствтилените, по-ранимите,по-интелигентните). Това беззаконие психолозите наричат групов натиск. Е, ще му се поддадеш ли сега, за да съжаляваш после за безсмислено пропилените си млади години? (За по-шокиращите последици виж предишната публикация в този блог)