Протестите в България се закучиха от провокатори... Дори тези, последните да са малцинство, до известна степен успяват да си свършат работата, защото в края на краищата протестиращите стигнаха до ваимни обвинения, че са провокатори на мафията.

Затова и между тях малко трудно се постига единодействие... 

    Тези, които отидоха на съвета при президента, видяха, че той беше една голяма уйдурма, защото „представителите на народа“ бяха в повечето случаи представители на бизнеса...и на политиканстващата класа.

А самите протестиращи се разделят на две течения.

   По-умерено, което настоява да се ограничим само върху въпросите за ЕРП-тата и тока и по-радикално, което настоява за гражданско участие в управлението, народовластие и съд на виновните за съсипването на България през тези 23 години на преход и анархия. И аз като човек напълно ги подкрепям.

Ето един честен български интелигент, па макар и в странство. Нищо, че през половината време говори за проблемите на книгоразпростанението в световен мащаб. Все пак интервюто е било направено именно за това. Последните въпроси, които журналистът му задава и техните отговори предстваляват особен интерес и може да ни послужат като доказателство, че България живее в сърцата на всички истински българи - независимо къде живеят те и напук на отродителските усилия на управляващата мафиокрация...
И още един, чиито думи звучат като самотен вик в пустинята...Дано пожеланията му се сбъднат, защото иначе просто ще сменим старите господари с нови...а това си е робство, откъдето и да го погледнеш...

„Исландския модел“ или предимствата и изкушенията на мажоритарната демокрация

„Революцията в Исландия и как малка Исландия се спаси от криза“
Предимствата на модела на мажоритарна демокрация, обяснени доста по-компетентно, отколкото бих могъл да ви обясня аз - като пълен лаик на тема модели на управление...
Много хубава статия в „Дневник бг“ по тази тема. От филмчето, приложено към нея, става ясно, че гражданските движения не са успели напълно да избегнат всички изкушения на властта...но все пак са били една здравословна алтернатива на корумпираните политици и тоталния контрол на банките върху живота на исландците. В „Българския модел“ тяхното място заемат бившите „мутри“ - чумата на прехода - които сега са се превърнали в енергийна и политическа мафия... А тя, граждани на Република България, е навсякъде, контролира сделки и заменки, държи по-важните лостове на държавното управление...но не е непобедима. Защото, както викат до прегракване по протестите - „Много сме, силни сме“. Да се надяваме, че в тези думи има известна истина.

Хроника на големия протест във Варна на 24.02

Протестиращите издигнаха плакат и скандираха "Долу bTV". Други: "Киро, вън!" , „Киро - дупка“, „Оставка!“, „Мафията вън!“ „Еничари! Американски подлоги!“ „Кръвопийци!“  (тези особено ми харесват), „1 kWh ел. енергия = 0,01% от средната работна заплата"  и обичайните „Българи - юнаци!“, „Много сме, силни сме!“, „Всеки ден ще е така до по-бе-да-та!“, „Елате със нас - протестът е за вас!“ и много други. Над многохилядното шествие (имаше по най-скромни оценки 60-70 хиляди души, а според мен бяха и повече) се извисяваше чучело с надпис „Политици-лапачи“ от едната страна и „Крадци“ - от другата. Така символът на омразните мафиоти и монополисти беше най-тържествено изгорен пред офиса на Енергото в мола „Двете кули“ (а всички знаем с чии пари бе построен този мол, нали). Шествието премина през целия град, обградено от двете страни от полициейски кордон, но, слава Богу, мина без сблъсъци...Това беше най-масовата мирна демонстрация от началото на протестите в България.

„Протестите във Варна са най-мащабни заради недоволството срещу кмета“

Кирил Йорданов на извънредна пресконференция : „Няма да подам оставка“

А ето какви са всъщност тъмните дела на дългогодишния варненски кмет.

И за опитите за „заглушаване“  на исканията на протестиращите.

„Тази вечер варненци ще протестират мълчаливо“ 

„Варненци :Бареков, Варна не е Пловдив“

 Две много хубави статии от блога на Антон Луков по повод на събитията от 27.02 :

„Вувузели вместо аргументи“

„Ще се извини ли Кирил Йорданов на родителите на децата, впрегнати за неговото политическо оцеляване?“ 

„Закрила на детето“ : Използването на малчугани за политически цели е незаконно и неморално“

„Как Кирилизацията на  един град води до неговата лумпенизация“ 

за „отпуската“ на варнеския кмет   

Moreto.net : „Общинските съветници за евентуалната оставка на Кирил Йорданов“  - тя в скоро време ще вземе да стане и съвсем реална освен ако мафиотските му приятелчета не пожелаят да „спасят“ разклатеното му положение...

„Варненци изразиха резерви към Обществения съвет“ - само това оставаше... Изглежда Киро почва да си постига долната цел - успял е да вкара провокатори и стачкоизменници - да му свършат мръсната работа... Научен метод за разваляне на стачки, научен от „братята“ американци. Ама това не е обикновена стачка...Не можеш така лесно да обезглавиш многоликото народно недоволство. И слава Богу!

Измислена история... всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена :)

Деменция

„ Свестните у нас считат за луди.“  -  Хр. Ботев

„Най-голямото престъпление е безнаказаността.“ -  Дж.Бърнард Шоу

Веднъж на единствената пейка, чиито тленни останки гордо се извисяваха над  тесния, обкован с полуизгнили дъски перон на гара Горно Нанадолнище, седна някакъв висок младеж. Той носеше старо, протрито яке без джобове. Вестникарят от близката будка – човек с дългогодишен стаж в  своята професия, огромен житейски опит и задълбочени познания за човешката природа (редовно разширявани чрез внимателно изчитане на клюкарските колонки в жълтите вестници, които продаваше) – още от пръв поглед разбра, че нещо в този младеж просто не бе наред.

Плътта на кокалестите му рамене като че се бе стопила, а бледото му, издължено лице бе придобило нездрав, жълтеникав оттенък като на болен от треска. Изглеждаше напълно съсредоточен и потънал в тежки, мрачни мисли. След известно време въздъхна тежко и впери безизразен поглед в някаква невидима точка право пред себе си. Ръцете му се тресяха конвулсивно и той правеше напразни опити да ги разтрие, та да ги стопли. А бе приятен и слънчев пролетен ден.

След четвърт час младежът рязко скочи на крака и се огледа тревожно на всички посоки. После разтърси чорлавата си глава, като че се опитваше да прогони някаква натрапчива мисъл от дълбините на съзнанието си. Ръцете му постепенно преставаха да треперят и той унило отпусна рамене.

-         -   Време е  - промърмори като в транс той и с решителна крачка се насочи към вестникарската будка.

Той спря рязко до нея, впери блуждаещия си поглед в притеснения продавач и запита с унил, равен глас :

-          -  Извинете, знаете ли кога пристига следващия влак за Ада? Много ми се  да отида там, вече достатъчно се лутах из чистилището.

Мъжът се отдръпна ужасен, защото бе разбрал, че си има работа с луд.

-          - Е, ще ми кажеш ли, или няма ? Езика ли си глътна, брате мой? – неочаквано извика младежът, а кротките му очи се наляха с кръв – Какво, нима искаш да събудиш отново беса ми? Недей, моля те, опасен е той и за мене, и за тебе. Затова отговаряй честно – кога идва проклетият влак? Или вече сме там, защото „адът е само за нас“ ¹?

-          -   Не знам, оставете ме - аз не работя тук! – изстреля човекът, треперейки, и побърза да излезе от тясната будка.

Зъбите му тракаха от страх. Той бавно отстъпваше заднишком, оглеждайки се във всички посоки и отчаяно търсеше помощ.

-         -    Ей, мизантроп такъв неден, - извика лудият – тебе питам, защо мълчиш? – и гневно стисна ръка в юмрук.

Заплашителното му движение подейства на вестникаря като удар в зъбите. Той залитна назад и за малко не падна от стола. След това мъжът панически скочи на крака, подпирайки се с лявата си ръка на ламаринената вътрешна стена на будката. Като в някакъв кошмар той инстинктивно избута вратата и се втурна да бяга като пощръклял по посока на прашната чакалня. Крещеше истерично :

-          -   Помощ! Помоощ, хора! Гонят ме! Убиват ме! Хораа! Помооощ!

На виковете му се отзова целият персонал на малката гара (пътници по това време на деня нямаше). Те се нахвърлиха върху младежа с ругатни и ритници го повалиха на земята. Биха го, докато изгуби съзнание. После бавно, на групички, захванаха да се разотиват, потупвайки съчувствено по рамото все още шокирания и потресен вестникар. Той  пък разказваше с подробности на многобройните си любопитни слушатели как благодарение на неговия „ербаплък“ този опасен луд обезвреден и повече не можел да „бие, заплашва и псува“ мирните хорица на гарата.

 Накрая някой все пак се сети да позвъни на полицията и да ги уведоми за случая.След около час пристигнаха двама горди служители на реда в полутрезво състояние, които откараха току-що дошлия в съзнание душевноболен в ареста...

                                

За безсмъртния Бай Ганьо...и народът, който не иска вече да живее под неговия тежък ботуш

Контрапротести на куклени конци (и съмнителни подбудители)....а обществото се поляризира, а настроенията се радикализират. Натрупаното през годините робско мълчание се пропука...с гръм и трясък...

         Въпросът е - силна власт или силна демокрация? В първия случай мафията и монополистките кръгове се сдобиват с държава, която да ги храни и облича и върху чието живо тяло те паразитират като въшки, а освен това и полиция, която да защитава техните (а не общите, народните) интереси. Народът се сдобива със сигурност...но се прощава завинаги със свободите си и обеднява още повече. Това ти е то силна власт по герберски.
  Във втория случай ще бъдем принудени да се разделим с вековното си робско мислене, с негласната презумция, че винаги някой друг ще ни спаси и ще оправи нашите бакии - а не ние сами. Само с промяна на този манталитет ще престанем да си търсим господари - и във външнополитически , и във вътрешнополитически аспект. Тогава и само тогава разни пишман политици ще спрат да ни „яхат“ и да ни стрижат и доят като добичета. Те са рожба на своята среда - новите байганьовци стават депутати, журналисти, администратори, национални предатели. В идеалния случай би трябвало сами да се организираме и да имаме по-голямо участие в управлението...не ние да зависим от прищевките на управляващите, а те да зависят от нашата обща воля ...
    

„Държавата - майка за крадеца, мащеха за средната класа“ - вестник „168 часа“.
Поредната далавера. А сега познайте кой на чий гръб живее?

„Българинът спря да търпи“ - статия на Deutsche Welle

„Българинът спря да търпи“
„Колко станаха подмените в България“
„Енергийното робство на българите“
„България през 1997, България днес“ 
„Български ропоти“
„Полудяването на цени и на хора“
„Кредитен кошмар в България“

Статии, които те карат да се замислиш

Румен Воденичаров , в-к „Литературен свят“,
 „Икономическите убийци са между нас“
„С агенти за влияние вместо с танкове и самолети“ - или за техниките на т.нар. „психологическа война“
„За книгата „С куршуми по Русия“
„За палмовото масло и пенсионерите“

И материали из кухнята на международната дипломация :
„Франция започна войната в Либия, за да принуди САЩ“ - превод от статия във френския вестник „Le Nouvel Observateur”.
  Някой не си ли е задавал въпроса, в ЧИЙ  свят живеем? И какво е мястото на България в него? Отново нечии сателити ли ще ставаме, както по време на  двете световни войни и Студената война? Добро от служене като маши на чужди интереси досега не сме видели.  Не сме ли се  поучили от хилядите грешките  в миналото ни, за които платихме с неизчислими страдания, „кръв, пот и сълзи“? „Лошо, Седларов, лошо!“ - както казваше известният наш комик.

Възвание в защита на българския език

Сетили се те - след дъжд качулка. Вече чуждиците така хубаво наводниха прекрасния ни  език, че дъх не можеш да си поемеш от разни „хепъниги“, „ импийчмънти“, „трекинги“  и пр. англицизми. Но все пак тази петиция е една похвална инициатива на нашите писатели, поети, литературоведи и филолози. Де да милееха всички така за българския език... пък било то само на думи - в края на краищата, какво е езикът, ако не сбор от думи? :)

Кой създаде легендата Запад?

Трагичните размишления на Георги Марков малко преди да го убият. Все още се спори точно кои тайни служби са го премахнали - българските ли, английските ли...

Произволни размишления относно устройството на света

Някакво омерзение ме трови напоследък. Загнездило се е някъде в гърдите ми и ме притиска в жестоките си пръстени като боа удушвач -  бавно, но упорито задушавайки нищо неподозиращата си жертва... Да де, ама само аз ли съм, дето се депресирам пред вида на съвременния свят и на това, докъде сме я докарали - не само в нашата многострадална родина, но и на глобално ниво?
    Омръзна ми от всичкото това духовно безделие, от издребняването на мисълта, размиването, унифицирането и отливането й по разни калъпи, наложени от не-знам-си-кой лъжлив кумир.

  Писна ми да гледам как критическото мислене бива разпъвано на дибите на „приличието“, „общоприетото“ („всички правят така“), как с него злоупотребяват разни  добре платени „експерти“, които превръщат всяка оригинална идея в „дрипа стара, що не струва“ (Вазов, „Великата мисъл“).

Кой е измислил концентрационните лагери?

Изненада - не нацистите, нито комунистите през Руската гражданска война, а... англичаните половин век преди това (Англо-бурската война от края на 19 в.).
Ето линк към статия, където се разказва повече...

А в САЩ вече са създали свой вариант на нацистките и съветските „лагери за трудово превъзпитание“. То не че преди нямаха такива де - например нека си спомним за хилядите невинни,които гният без съд и присъда в места като Гуантанамо, Баграм, тайните лагери в Полша, Румъния и други части на Европа и вного други - но те бяха само за чужденци, набедени в тероризъм. Сега вече и за собствените си граждани правят. Тия хора явно вече фивализират създаването на полицейска държава със силна пропагандна машина и тотален, макар и невидим контрол, върху действията на своите граждани (а нашите гьонсурат управляващи с небивал ентусиазъм копират техния пример). Демокрацията отново е само празен лозунг, с който техните управляващи се бият в гърдите - „Вижте ни, най-голямата демокрация в света!“. Обективността изисква да признаем, че те отдавна не са такива...

Протестиращи засипаха Добрев със снежни топки - Vesti.bg

Протестиращи засипаха Добрев със снежни топки - Vesti.bg

Само така, хора! Покажете на тия мафиоти, че не сме безгласна буква, че не са ни изпили още всичката кръв, че не са ни направили свои слуги, подлоги, безгласни букви, които покорно да лижат техните собствени крака и краката на „големите братя“ от Запада (ах, този вечен робски инстинкт - освобождават те от един господар и веднага си търсиш друг!) . Да им покажем, че „гражданско общество“ не е просто поредната изтъркана фраза, с която да злоупотребяват преди избори! Съзнателните граждани на Варна подкрепят вашия справедлив протест! Да живее пробуждащото се съзнание на българина!
А герберите вехнат ли, вехнат (както преди четири години увехнаха червените рози)... Най-сетне! Време беше!
И все пак не им липсва циничност на скъпите ни управници :
„За сметките били виновни почивните дни, дългият отчетен период и студът“
А не спекулациите на монополистите мафиоти и крадци?! Егаси наглата демагогия... Ами така ще се гаврят с нас, щом им позволихме да ни се качат на главата...  Късно се събуди народът, чак когато наближиха изборите...Но по-добре късно, отколкото никога...

Бележка от 12.02 : Ето отговора на хората на нечуваната наглост на енергомонополистите и техните верни поддръжници :
„Нови протести срещу високите сметки във Варна и Пловдив“
А хората направо се тълпят по улиците - 1500 души във Варна (данните в цитираната статия са „изненадващо“ занижени, но по телевизията друго разправят... Не че там са Бог знае колко „обективни“, ама нейсе... Разликата в цифрите заслужава да се отбележи.), целият централен булевард претъпкан с хора и полиция, не мина и без сблъсъци. Работата загрубява... На народа му писна да търпи новото, позорно иго на крадците и лъжците. Време беше...
„Четвърти ден протести срещу високите цени на тока“ 
„Над 1500 природозащитници изпълниха улиците на София“  - а също толкова, че и повече във Варна.
„Отново протести срещу високите сметки за ток“
И това се очакваше също :
касапница   и     поредната порция политическа демагогия

Истината за македонските и тракийски евреи бе представена пред европейски дипломати

В отговор на инсинуациите на разни лица от Македония, които се опитваха (и още се опитват) да демонизират образа на българите, да ни представят едва ли не като виновници за всички техни беди, е написана една документална книга. Не съм я чел и не мога да съдя за нейната научност и обективност (доколкото това е постижимо по един толкова парлив съвременен политически въпрос). Впрочем, „историческите анализи“ на македноците са си всъщност една пълна историческа пародия. Те ясно ни показват колко ниско може да падне науката, когато се превърне в проститутка на политиката. А признаци на подобен процес на изопачаване на факти от миналото ни не липсват и у нас. И все в угода на разни „господари“ - я задоеански, я задалпийски, я отвъд Проливите... Абе, кога ще се намери честен български историк, който смело ще извика „Стига! Долу мръсните ръце от българската история, гьонсурат политици!“ Но такива достойни хора напоследък са се превърнали в изчезващ (слава Богу, все още не изчезнал) вид. Защото все пак всичко се купува, нали... и в Македония, и в България, та дори и в прехваления Европейски парламент....

Та ето го и линка към статията.

„Журналист събра в книга историята на евреите от Варна, Провадия и Добрич“

Преписано от тетрадката на един ученик, който скучаеше в час по немски

  Im Heimatland :
Wissenschaft = Kundendienst + Politik + Hunger
Im Ausland : 
der Slave = der Sklave ; misstrauische Blicke (wenn die Behörden deinen Pass anschauen) => Vorurteile gegen jeden, der von Osteuropa kommt ; Einsamkeit ;  die schmutzigste Arbeit ; Geld
Ich muss wählen. Aber welche?
Scheiße!

Превод :
В родината :
Науката = Обслужване на клиенти + Политика + Глад
В чужбина :
славянинът = роб;  подозрителни погледи (когато властите ти погледнат документите)=> предразсъдъци срещу всеки, който идва от Източна Европа ; самота; най-мръсната работа; пари
Трябва да избирам. Но кое? 
По дяволите! (това е значително смекчен превод на немската псувня всъщност)


Доста точна, па макар и малко песимистична характеристика на положението, не мислите ли? И той определено не е единственият, който си задава този съдбоносен въпрос. Хубаво поне, че не си прави никакви илюзии относно чужбината. Защото някои наши сънародници упорито си мислят, че ние сме единствената страна в такова лошо положение, а на Запад е рай. Нито едното, нито другото обаче отговарят на истинското положение на нещата. Съученикът ми хубаво го е разбрал, ама да не вземат той и подобните му да останат едно мислещо малциство, докато другите се люшкат на вълните на пагубните илюзии?
„Пази Боже, сляпо да прогледа!“

Репортаж от Берлин: Железните мерки съсипват хората в БГ

Vesti.bg - Репортаж от Берлин: Железните мерки съсипват хората в БГ
Доста правдиво описание, а като се има предвид, че въпросната статия обхваща само сферата на здравеопазването... Докога така, г-да политици ????

„Животът - изпечен развратник - цинично отвръща : „Война“

Кариткатура, изобличаваща „цивилизаторската“ политика на Джордж Буш в Ирак и Югославия, където „миротворските“ натовски бомби отнеха живота на повече хора, отколкото прословутото клане в Сребреница.

Да си различен - привилегия или наказание - Свободно време - Из edna@ - Edna.bg

Да си различен - привилегия или наказание - Из edna@ - Edna.bg
Оказва се, че не съм бил единственият „луд“, но когото такива еретически мисли са му се въртели из главата. Да живеят храбрите еретици и неконформистите, чиято житейска философия НЕ Е „Преклонена главица остра сабя не я сече“!

„ Ако ще е гарга, да е рошава“ ;)

Какво ни попречи да чуем атентатора - Vesti.bg
 Колко ниско са паднали нашите управляващи в желанието си да се „надцакват“ едни други, не мислите ли? Но всичките тези събития могат да бъдат резюмирани със следния цитат от Алековия „Бай Ганьо“ (чиито наследници гордо пъчат гърди по парламенти и стъгди) :

„И едните, и другите са маскари!“

Исторически паралели

„Какъв късмет е за правителствата, че хората не мислят!“ – А. Хитлер

1945 :

„Не, абверецо, няма да стане

да ни мъчиш със страх и със смърт.

Твойта партия първа ще падне

от на Сталин нагайката в кръв.

Не, абверецо, няма да стане

да се свиваме в ужас и смут.

Твойта партия първа да падне –

днес в туй хвърляме нашия труд.

Не, абверецо, няма да стане

да ни сложиш под робски ярем.

Твойта партия първа да падне –

за това все в окопите мрем.

Не, абверецо, няма да стане

тоя свят да го вземеш със щурм.

Твойта партия първа ще падне

и ще смажат народа ти груб.

Че във лед и във огън калени,

две империи скачат, ръмжат

и поделяйки твойто наследство,

гроб копаят ти в земната твърд.

Затова се пръждосвай, абверецо,

че не щеме ти злото лице.

Днес достоен се ражда наследник –

твойте учени всичките взе.

Той със филми и пропаганда

на света ти е днес господар.

И отвсякъде лозунги лаят :

„Не мисли! Подчини се, другар!“

150 години от рождението на Алеко Константино- бай Ганьо убива своя създател за пореден път - Vesti.bg

150 години от рождението на Алеко Константинов - Vesti.bg

Законови промени ще дадат на данъчните правомощия да извършват обиски и разследвания - Vesti.bg

Законови промени ще дадат на данъчните правомощия да извършват обиски и разследвания - Vesti.bg
Това да ви напомня някои плашещи примери от историята на изминалия век (Мусолини и компания)? Пък като допълнение към коментарите в сайта бихме могли да добавим и един кратък откъс от стихотворение, което Вазов е написал преди повече от 120 години, но все още поразява със своята актуалност :

        Разбойниците тук не бродят - 

   в горите и във планините.

    Те другаде свободни ходят, 

но вие тях не ги ловите.

Солницата край Провадия - най-стария град в Европа

Едно от големите археологически събития на изминалата  година. 
Богатото ни на събития минало още има потенциал да изхранва и нас, и децата ни, и внуците ни...както и поколения изследователи - само да стане малко по-известно по света. Ама къде ти?

Най-старата действаща църква във Варна - още от XVII век

Във връзка с масовите истерии покрай чудотворните икони бих искал да кажа, че и във Варна си имаме една такава. Намира се в църквата, наричана от варненци „Малката Св. Богородица“, която е разположена на улицата над Римските терми. Типичен църковен храм от турско време - полувкопан в земята, с нисък двускатен покрив и камбанария, построена чак в средата на XIX в.

Черквата била изградена през 1602 г. (по сведения от един надпис на гръцки, намерен над входа на централния й кораб). Има интересна легенда, свързана с основаването й. Тези, които са чели поста за „Караач теке“ в този блог, сигурно си я спомнят, но нека я повторим пак. В местността „Караач теке“(„Хълмът на черните бястове“) над дн. квартал „Възраждане“ ,в клоните на един бряст неизвестен българин открил икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората се решили да я снемат и занесат във Варна. И сега станало чудо, когато воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена от млад българин. (ето как изглежда чудотворната икона в реставриран вариант)

Някои полемики около Тъмрашката помашка република в Родопите (1879 - 1912 г.)

По този случай е написана една наистина хубава книга от Ангел Велчев, за която вече споменах в постинга за Капитна Петко Войвода. За да придобиете по-ясна представа за полемиките, които се разгарят около този епизод от българската история, ви давам линкове към някои статии и мнения по този въпрос. Нека всеки отсъди сам за себе си какво е било и защо е било така, а не инак. А, впрочем, един от водачите на тази „република“ бил Ахмед ага Тъмръшлията - местният османски управител, а когото има сведения ,че е взел дейно участие в потушаването на Априлското въстнаие в Перущица и последвалото клане.
Сега нека се хвърлим в дълбоката вода на „за“ и „против“:
- „За Ахмед ага Тъмръшлията и едно тълкувание на ролята му в потушаването на Априлското въстание“ от Николой Хайтов
-за англичанина Сенклер и неговия „спонтанен бунт“ (колко е бил „спонтанен“ , това е друг въпрос), разгромен от Капитан Петко Войвода

- откъси от Симеон Радев „Строителите на съвременна България“, които зачесват темата за Тъмръш и Сенклер във връзка с цялостната тогавашна политическа обстановка
- един очерк за Тъмръшката република от Захари Стоянов - също съвремнник на събитията
- и отново Николай Хайтов
-един поглед върху Балканските войни и края на Тъмръш
- една статия за края на Тъмръш от автора на книгата, която споменах по-горе - Ангел Вълчев

- родопския метеж във форума на nauka.bg
- спор за съвременните трактовки на тези събития
- полемики в сайта pomak.eu - пак на тема Тъмраш

Ето линк към една по моему твърде крайна статия, която обаче те кара да се замислиш - кои са новите велики сили на нашия век и дали „добрите“ по филмите всъщност са толкова добри, колкото ни ги представят... Но иначе не може да се каже, че аз съм кой знае колко съгласен с някои от теориите изложени там. Тези глупости за еврейско-ционистки заговор са твърде широко разпространени. Не виждам обаче да имат някакво реално основание. Виж, за почти имперската политика на Америка можем да си говорим много и различни неща. Показателен е фактът, че вече немалко сериозни учени (като например лингвистът Ноам Чомски) от световна величина признават, че САЩ проявяват наклонноста да се месят навсякъде в световната политика и да налагат безогледно своята воля и интереси навсякъде и освен това сериозно да „обработват“ съзнанията на своите граждани, пък и на всички нас. Пишат се големите „пазители на мира“, пък именно те запалват някои от най-кървавите съвременни войни - като например вояйната с тероризма. Да не говорим за това, кой всъщност „съзададе“ терористите фанатични ислямисти именно през годините на Студената война. Но въпреки всичко американските политици някак си винаги успяват да се окажат „добрите“ дори когато в резултат от „моралните“ им действия да загиват хиляди невинни жертви. Ала в политиката - това ни е добре известно от историята - място за морал няма, само най-безскрупулните, жестоките и безогледните (хора с макиавелисткия девиз „Целта оправдава средствата“) успяват да се изкачат на гребена на вълната на събитията. Или пък да станат техен двигател. Интересно, дали това съждение може да се отнесе и за нашата родина през последните вече 24 години на „демократичен преход“?

Някои съвременни полемики около казуса с тракийските бежанци след войните

Търсейки информация за предишната публикация,попаднах на статия с предизвикателното име „Имотите на тракийските бежанци са далаверата и бездушието на българските правителства“ в един пловдивски вестник. Каккто винаги, името на устатия и безкомпромисен проф. Божидар Димитров е замесено в поредното крайно изказване и е показателно за начина, по който съвременната политика (зло)употребява с историята. Все пак е интересно да се прочетат полемиките по този въпрос. Не бива обаче да забравяме, че историята би трябвало да ни служи за поука и размисъл и да ни помага да открием моделите на развитие на човешката цивилизация, за да знаем от кои грешки на миналото да се пазим и да можем да разберем по-добре настоящето си, а не като повод за махленски кавги с този-онзи. Всичките тези разсъждения се отнасят за коментарите, които са поместени под статията.

Капитан Петко Войвода - кой е бил той и защо има паметник във Варна?

„Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.“

С подобни патетични думи започва една статия, посветена на живота и подвига на този велик българин. На него са посветени десетки паметници в цялата страна (че и извън нея), народни песни, има и даже телевизионен сериал за него и неговия живот. Ето линк към една статия в блога на zvezdichka, на която попаднах случайно, докато се ровех из Интернет.В нея се разказва за музей, специално посветен на Капитана и неговата роля на народен закрилник по време на вълненията, свързани с обявяването на Тъмръшката помашка република малко след юли 1878 г.(тогава е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що освободена България и става причина за немалка част от бедите ни като народ и държава и до днес).
Но какава е връзката на прочутия тракиец с Варна? Ами, на първо място, че след Освобождението живял тук и бил неколкократно натикван в тукашния затвор от Стамболовото правителство. Втора причина - хилядите бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на странат. Но най-много са действиелно бежанците от Тракия. Във Варна те заселват много нови квартали - Трошево,Максуда (къщите там са съзададени от и за тракийските преселници, друг е въпросът кой ги е населил в по-късните исторически епохи), както и районите на Колхозния и около Руското училище. Така градът нараства приблизително два пъти на големина. Преселниците създават свои дружества, чиято цел е да облекчи донякъде тежката им участ чрез различни културно-просветни мероприятия, а освен това дружествата имат за цел да ги предстваляват пред държавната власт (която по това време - първата половина на 20-те години, се намира в особено състояние на хаос). Наследник на тези тракийски дружества е и Варненското тракийско дружество.

Двоична песничка

Диалози за
миналото, настоящето
и бъдещето
на нашето отечество

„Щяхме да хващаме цвайката,

дето горихме нагайката –

да се постоплим добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

дето ни дебнеше шайката –

да ни натупат добре.

Щяхме да хващаме цвайката –

бавно пълзи  „таратайката“ –

тъй все си мръзнем добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

да й наричаме майката –

никак не ни е добре.“

Някога замисляли ли сте се за начините, чрез които ни манипулират?

Многобройни са начините, по които определени хора и определени институции ни „подтикват“ да мислим в „правилната“ (според тях) посока.През 20 век тоталитарните общества развили методи за контрол над действията и думите на хората. Но мислите не успели да покорят - поне не изцяло. Все пак останали достатъчно съзнателни индивиди, недоволни от съществуващото положение, които оценявали критично какво се случва около тях. Естествено на тях не им било позволено да говорят - всъщност даже самото изразяване нанесъгласие било то и с най-дребния аспект от действията на на тия, които те управляват, означавало затвор. Но въпреки това дълбоко в себе си хората таели несъгласието си.
В т.нар. големи демокрации обаче станало друго. Тук вече не държавата контролирала и манипулирала гражданите си,а определени хора с определено влияние в обществото (не е нужно да ги изброяваме, мисля, че по-прозорливите вече са се сетили за т.нар. „четвърта власт“), но по един значително по-прикрит и доста по-гаден начин - чрез скрито „подсказване“ какво да мислят. За повече информация ето началото на една твърде интересна статия по този въпрос :

„Без да се замисляме попадаме под чужд контрол. А фактът, че все по-малко се замисляме днес, се явява и главна причина да бъдем контролирани. Не е ли странно как във времена, когато технологиите, науката и комуникациите се развиват с пълна пара, човек някак си… деградира в своето развитие? Този факт е следствие на добре обмислени и успешно приложени методи на манипулация, на които ставаме жертва днес.

Понастоящем манипулацията е значително напреднала в развитието си и предлага многообразие от начини за прилагане, които на пръв поглед са съвсем безобидни. Все още не я възприемаме като нещо значимо, но вече всички сме усетили нейното влияние поне по веднъж.“

Ето линк към цялата статия.
It makes you think a little bit, doesn't it?

Попаднах на една интересна публикация за дипломатическата история на Варна, която определя нашия град като „Градът на първите консули“. Ето линк към нея.

Спорове около произхода на името „Варна“

Знаете ли, че етимологията (произхода)на името „Варна“ все още не е известна? Има към десетина научни (и не толкова научни) хипотези за това, от какъв език може да идва тази дума,но за нито една от тях не са намерени достатъчни преки доказателства. Повече може да намерите в следната статия от варненския информационен портал http://varna.info.bg
За по-любознателните препоръчвам книгата на Петър Стоянов (изтъкнат варненски краевед) “Варна през древността”. Наистина интересно и увлекателно четиво, от което всеки може да научи много за миналото на града.

Сатирични изблици

По време на междучасието

Иванчо рекламира най-подмолни
методики за справяне с контролни
(нищо, че учителката по философия
реши, че той е с мозъчна атрофия):

„И все изпадах в тежко заблуждение
със същата позната лекота.
И все се мъчех в глупаво положение -
сред спомените зейше празнота.

А бях прекарал сутринта с наведена,
замаяна от луд купон глава.
Как зле ми беше мисълта увредена -
и датата забравих, и часа.

„По дяволите, тъпи сантименти!“ –
и глупостта прикрих с неяснота.
Тъй силни бяха мойте аргументи,
че никой даже дума не разбра.

Но истина е – виждах на моменти,
че май бях още кьоркютюк пиян.“

20.10.2012 г

Бисер

Учителка към ученик : „Защо не си си научил урока?“
„Страшно много ме мързи, госпо'о. Сутрин ме мързи да стана, вечер пък така ме мързи да си легна,че цяла нощ я кисна на компютъра, у Фейсбука, я по купони ходя, че да се отрежа едно хубавоо... През деня съм каталясъл и ме мързи да живея. Само устата ми работи непрекъснато - и простотии ръся, и хитрувам, и оправдания си намирам.“
„ Но какъв е смисълът на всичко това? Как можеш да водиш такъв абсурден живот?“
„В абсурден свят живея, сред абсурдни реклами съм израсъл,с абсурдни хора се движа. Как точно искате да съм „нормален“?“
„ Но аз откъде да знам?“
„Ми аз ли да знам, бе,госпо'о?“
Та толкова за доминиращите настроения сред прозападно ориентираната ни младеж.

100 години от Балканската война - подвигът на кораба „Дръзки“

Тази година се навършват 100 години от Балканската война - един от върховете в българската история, неизменно свързвани с героизма в борбите ни за национално обединение.
В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.

Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).

Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.

Още нещо за модела на юрта, открит край Девня

В публикацията „Варна през Ранното средновековие“ (виж в този блог) споменах за единствения известен досега каменен макет на юрта в света, който бил открит в района на Девня. Случайно попаднах на една много хубава статия за него. Ето линк към нея.
Надявам се, че ще ви е интересно.

Манастирът на Чъргубиля Мостич във Велики Преслав - историята на един болярски род в кости и камък

Днес отново минаваме на археологическа тема. Този път ще се отдалечим за малко от Варна, за да си направим кратка (мислена!) ескурзия до Велики Преслав - бляскавата столица на цар Симеон, малкият „Константинопол“ на Второто българско царство. Но няма да правим обиколка на целия град, о, не. Ще отскочим само до манастира на чъргубиля Мостич във Външния град.
Всъщност, току-що открих още две изчераптелни сатии по въпроса. Ето линкове към тях :
- „Надписът на Чъргубиля Мостич - третия човек в държавата при Симеон и Петър“

- „Манастир пази десет века тайни на един знатен род.“
Сега нека (отново)дадем думата на сегашния проучвател на този манастир - добре познатия на всички читатели на този блог проф. Казимир Попконстантинов .
И още едно интервю с него по въпроса за мястото на този манастир в средновековната ни история.
А ето една възстановка на предполагаемия външен вид на Мостич от антрополога Йордан Иванов. Той е известен и с прочутата възстановка на лицето на цар Калоян, която по едно време беше доста обсъждана из медйното пространство.

За онези, които се интересуват и от останалите загадки на втората ни столица, ето няколко полезни линка :
1. „Преславското златно съкровище - шедьовър на средновековното златарство“
2.„Чашата на великия жупан Савин във Велики Преслав“

„Nikki,

Segui il tuo corso, e lascia dir le genti. (Dante)

Това значи да си вървиш по пътя, да не се отказваш от важните за теб неща, пък хората нека си приказват каквото им е угодно.
Вярно, че си принуден да търпиш един проклет индивид с унижващо околните чувство за „хумор“(„невинни шегички“ нарича той своите мръсни номера и глупците вземат, че му вярват) и отвратителна житейска философия.

Да ви'й гадно.

- обявява той на целия свят и прави всичко възможно на всички да им е гадно. И най-вече на теб, защото си интелигентен, чувствителен,раним - с две думи идеалната жертва на това говедо.
Такива Homo sapiens-и като него не заслужават по-различно отношение от това, с което те третират тебе. С две думи - каквото повикало, такова се обадило. О, вярвай ми - той ще получи своята награда - рано или късно. Don't worry, my friend, I'll take care of that ass myself.“
„От теб акъл не ща!“ - вика ми конформистът и се оставя да го тъпчат като изтривалка.
„Ами какво искаш тогава? Да те мачкат, обезличават, впиянчат и комплексират? Това ли наистина е твоето понятието за смислено прекарване на младежките ти години?“
Nikki : „Не! Махай ми се от главата, лош пророк такъв!“
„Добре, щом имаш такова голямо желание да се обречеш на самоунищожение,само и само да станеш един от тях, щом изгаряш от желание да станеш поредното безлично чучело, върху която да изливат всички си негативни емоции - не е по силите ми да те спра. Ама да не ми захленчиш после - „ах, нещастният аз, какво направих,как сам си провалих живота“. Че тогава вече ще е твърде късно - връщане назад няма да има. Ще си оставен сам на себе си - без приятели, на които да разчиташ,без хора, които да не ти е неудобно да молиш за помощ в трудни моменти, без добра дума около себе си. Но това,стари мой приятелю, ще бъде твоят личен избор. Ако не ми вярваш - то си е за твоя сметка. Или, както се казваше в един стар лозунг,последна жалка останка от бисерите на една отдавна отминала епоха :

„Спасението на давещите се - дело на самите давещи се.“

P.S. Easy, Nikki, I'm not going to let you corrupt yourself so easily. I'll help overcome this madness, no matter if you want me to or not. That's my duty, after all.

На един конформист (и мой добър приятел)

„(..) и човешкия Дух- обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.“
Хр.Смирененски, „Юноша“

Големият въпрос на нашето поколение е: дали да останеш себе си или да се превърнеш просто в поредната овца от стадото? Трудно е да избереш, защото социалният натиск върху отделната личност си е доста силен. „Или си с нас, или си против нас“ - поставят ти ултиматум от всички страни. Ама това „да си с нас“ значи и да погубиш малко или много от своята същност и минимум три пъти на ден да се отричаш от нея, да се оглеждаш като гърмян заек на всички страни - недай си Боже да те отхврълят - и грижливо да прикриваш всичко уникално, което в крайна сметка те прави такъв, какъвто си - и всичко това защо? Само и само да не изпъкваш в тълпата и да не се отличаваш много-много от останалите, нали така?Добре де, хубаво, ама какъв е смисълът на всичко това? Просто бягство от себе си, от свободата си да избираш (нали правиш всичко,което другите правят и гледаш да не показваш своето истинско лице пред света). Ще кажеш, че се повтарям, но това твоето си е всъщност една върховна глупост. Я си представи,че си имал някакви там таланти,заложби - и си ги пропилял напразно в стремежа си да изглеждаш друг пред света. Видно е,че жестока цена си платил, за да станеш един от тях. Въпросът е : имали ли са смисъл всчиките тези нравствени и физически мъки? Тук мисля, че ще можеш да си отговориш сам.

И недей разправя, че борбата за запазване на човешкото и уникалното у отделния индивид отдавна са се превърнали в изгубена кауза, че всеки,който си позволи в нещо да не следва повелите на масата, ще бъде сочен с пръст, подиграван и обиждан. „Кучето си лае, керванът си върви“ е казал неизестният мъдрец преди толкова и толкова столетия. Дори да бъдат цяла глутница от побеснели, тесногръди,полудели от дъха на алкохол и разврат кучета - нима биха те спряли, ако наистина искаше да вървиш по своя собствен път? Ако Сократ, Иисус, Левски и всички други големите светила на духа бяха обърнали внимание на глумите и дюдюканията на тълпата,когато ги замервали с гнили зеленчуци - нима те щяха да направят нещата,с които са останали в историята - светлите подвизи, които извършили, и великите думи, които дръзнали да изрекат. Но, ще възразиш ти, онези са били удивителни личности, не може да се съизмеряваме с тях. Ще ти издам една тайна, драги мой приятелю - съвсем не е така. Това, което ги прави изключителни, което ги прави уникални, е всъщност фактът, че те нито за миг не са се отказали от себе си и своите разбирания, нито за миг не са позволили на другите да определят живота им и да осакатяват волята им. Ето в това се състои техния героизъм. Както може би виждаш, не е нещо кой знае колко трудно да се опиташ и ти. Не че си тръгнал да слдваш нечий светъл пример от дълбините на историята, ами просто ей така - от любопитство поне.
Как става този номер ли? Много по-просто и по-лесно е, отколкото си мислиш, приятелю мой. Просто имай смелостта да кажеш „Не!“, когато групата се опитва да те принуди да вършиш неща,които не отговарят на твоите разбирания за правилно и неправилно (искрено се надявам, че все пак имаш такива - за предпочитане твои собствени, не техните).Добре е за начало. Нататък ти сам ще откриеш пътя си в живота и ще поемеш по него - каквото и да ти разправят заблудените овце, сред които живееш.
Ще ми възразиш с аргумента, че в света около нас такъв сценарий е, меко казано, нереалистичен, че никой не е чак до там неразумен, за да постъпи така. И всъщност си прав донякъде - все пак хората сме социални животни,живеем в общност,чиито повели не можем просто така да „игнорваме“, нали така? Но едно са неписаните закони на обществото - с тях, струва ми се, всеки, иска не иска, трябва да се съобразява - а съвсем друго е грубият диктат на масата, произволът на насилнците, които изглежда, горят от желание да доминират над по-слабите (разбирай по-чувствтилените, по-ранимите,по-интелигентните). Това беззаконие психолозите наричат групов натиск. Е, ще му се поддадеш ли сега, за да съжаляваш после за безсмислено пропилените си млади години? (За по-шокиращите последици виж предишната публикация в този блог)

Глас в пустиня - кой ли ще го чуе?

Съвременният живот като един безумен бързей рано или късно повлича всеки от нас.

От най-млада възраст започва унификацията на човешката мисъл.В тези първи години на детството тя се изразява най-вече в подчиняване и смиряване на току-що зародилата се човешка индивидуалност пред повелите на масата от връстници. Който си позволи дори и най-малкото отклонение от зададения за нас, съвременните тийнеджъри, модел на поведение, има да си пати - в най-лошия случай бой до дупка,в най-добрия - прикрит присмех и открито заявяване, че горкият човек бил „антисоциален“, „улав“ и пр. И всичко това - до подчиняване на неразкаялия се еретик. Ако обаче той продължи да упорства, не се откаже да отстоява себе си и своето рождено право на личен избор - пълна изолация, докато му дойде умът в главата.
Децата растат и попадат в нови ситуации. Постепенно осъзнават нещо плашещо : започнали са несъзнателно да подчиняват желанията и стремежите си на диктата на масата.Слушат тяхната музика,говорят на техния език (разбирай жаргон),подражават на техните авторитети и мислят с техните мисли.
Май че всички тийнейджъри са полудели,а? Ала само те ли? Нима когато всички около теб бавно,но сигурно вървят по пътя към самоунищожението- е, по дяволите, как можеш сам-самичък да се опазиш?„Като смениш компанията например“ - най-вероятно ще ми отговорите. Добър съвет, но какво става, когато говорим за нравствената, морална, че и физическа деградация на цяло едно общество? Къде ще се скриеш от нея? Пещерите не са опция- много студено е вътре, пък и отдавна сме надраснали пещерния човек (надявам се!). Къде да се денеш тогава? Но,виж, да си говориш можеш колкото ти душа иска. Така че нека кажем няколко думи за съвременното състояние на човешките души или поне дотолкова доколкото моя милост е имал (не)щастието да бъде подробно запознат със него.

В днешно време ненормалното стана нормално,прието, позволено, някъде дори общозадължително.По-слабодушните предпочитат да се носят по течението без път и посока,а ако случайно се натъкнат на подводни скали- е,няма значение,защо да се товарят с излишни размишления, като могат вместо това хубавичко да си погуляят?Най-леко им е да вървят със стадото - не че знаят накъде отиват де. Какво още можем да кажем за техните заблудени души? Безличните собствени интереси имат ли? Не, те ходят само там, където и останалите ходят и правят всичко, което „нормалните“ момчета и момичета правят, само и само да не бъдат отхвърлени и осмяни от колектива. А той, разбира се, зорко следи да няма отклонения от нормата за правилно поведение - или по-скоро от стереотипа. Нарушителите, т.е. онези,които имат наглостта да използват собствената си глава твърде често, са вредни и опасни и дават развращаващ пример на младото поколение. Току-виж го подтикнали да се замисли над живота си, а това трябва да се избегне на всяка цена. Че иначе кой ще копира сляпо и още по-сляпо ще се възхищава на лъжливите кумири на нашия век- мафиота, арогантния новобогаташ, жадните за слава музиканти-еднодневки и кресливите свадливци,които все търсят с кого да се заядат- ако може публично, за предпочитане.
Но нека се върнем на онези,които никога не биха посмели да се отклонят и на милиметър от стереотипната представа.Какво друго нямат те (освен лице де)? Нека помислим. Те собствени мнение по някой въпрос имат ли? Не,от опит знаем,че имат навика да възпроизвеждат дума по дума мненията на известни личности,разни свои съученици и най-вече на кварталните гамени. Повтарят се папагалската заучени фрази, които модата и прословутият жаргон налагат. Ако използваш какъвто и да е друг начин на изразяване - обществеността възмутено реагира: „ Ей, човек, осъзнай се, ти говориш като дядо!“(автентичността на този цитат е извън всякакво съмнение).
А кои са водачите на така заформящото се стадо (освен вече изброените)? Най-силно открояващи се сред тях са вече споменатите гамени. Предполагам, че всички сме чували по нещичко за тях - онези затъпели,диви, разюздани хора,за които никоя извратеност не е чужда. Те всъщност са си първокласни мошеници- не биха се посвенили да извършат и най-жестока низост - била тя унижение,кражба,предателство и какво ли още не - с единствената цел да изглеждат по-„яки“ в очите на фанатично влюбените в клишетата си връстници. А освен това могат да ти обосноват и оправдаят безпътствата си с такива убедителни доводи, че, колкото и да се стараеш, не ти е възможно да ги оспориш.Или във всеки случай срещаш доста трудности в отчаяните си опити да извоюваш някаква справедливост в този жесток свят.

Манастирът в с.Равна, Провадийско и „Караач теке“ - две перли във Варненската огърлица

Канех се да пиша дълъг и предълъг материал за манастира в с.Равна, Провадийско, както ви и бях обещал в една от предишните публикации. Ала не щеш ли, докато се ровех из Интернет, случайно попаднах на едно интервю с един от откривателите и проучавателите на този интересен обект - проф.Казимир Попконстантинов (надявам се, че го помните от статиите за „Караач теке“). Казах си: „А не е ли по-добре да се черпи вода направо от извора?“. Затова ето ви линк към това интервю. Там се говори също така и за предположенията къде може да е гробът на княз Борис ӏ.
Все пак ето и няколко снимки от манастира, за да придобиете някаква, макар и бегла, представа за външния му вид.

Втората картинка изобразява манастира от птичи поглед. А долу виждаме един от графитите, за които говори проф.Попконстантинов, и един от многото надписи.

Впрочем,предполага се, че във въпросната обител е извършвал своята книжовна дейност св.Наум - един от Кирило-Методиевите ученици,съратник на св.Климент Охридски. По-късно (по времето на цар Симеон) и двамата са работили в Охридската книжовна школа. За графитите и рисунките - тяхното количество е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно.
И още един любопитен факт - археолозите са установили точната дата на освещаването на манастирската църква - 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики)! Това е станало след разчитането на един от многобройните надписи по стените.
След окончателното приключване на разкопките през 1993 г. останките били покрити със защитен покрив и оградени с висока ограда,за да бъдат предпазени от иманяри.Въпреки това мародери пак се докопали до руините и не се поколебали дори да смъкнат защитния покрив. Оттогава насам манастирът е обект на непрекъснати иманярски набези. Днес средновековните зидове са буренясали,а пътеките,които водят към уникалния манастир,са потънали в трева до колене.Шумът от стъпките на многобройните някога посетители завинаги е заглъхнал.Колко жалко,нали? И това е едно безценно късче от нашата история,осъдено от хората на забрава...

Над манастира в Равна се издига красива скала-връх, наречена Пробития камък.Някои виждат в нея съоръжение за отчитане на времето, свързано с древните календарни представи. Но то, разбира се, няма никаква връзка с разрушената средновековна обител.


Забележка : Източник на снимките http://www.runitravel.com/2012/02/22/8922/