Някои съвременни полемики около казуса с тракийските бежанци след войните

Търсейки информация за предишната публикация,попаднах на статия с предизвикателното име „Имотите на тракийските бежанци са далаверата и бездушието на българските правителства“ в един пловдивски вестник. Каккто винаги, името на устатия и безкомпромисен проф. Божидар Димитров е замесено в поредното крайно изказване и е показателно за начина, по който съвременната политика (зло)употребява с историята. Все пак е интересно да се прочетат полемиките по този въпрос. Не бива обаче да забравяме, че историята би трябвало да ни служи за поука и размисъл и да ни помага да открием моделите на развитие на човешката цивилизация, за да знаем от кои грешки на миналото да се пазим и да можем да разберем по-добре настоящето си, а не като повод за махленски кавги с този-онзи. Всичките тези разсъждения се отнасят за коментарите, които са поместени под статията.

Капитан Петко Войвода - кой е бил той и защо има паметник във Варна?

„Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.“

С подобни патетични думи започва една статия, посветена на живота и подвига на този велик българин. На него са посветени десетки паметници в цялата страна (че и извън нея), народни песни, има и даже телевизионен сериал за него и неговия живот. Ето линк към една статия в блога на zvezdichka, на която попаднах случайно, докато се ровех из Интернет.В нея се разказва за музей, специално посветен на Капитана и неговата роля на народен закрилник по време на вълненията, свързани с обявяването на Тъмръшката помашка република малко след юли 1878 г.(тогава е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що освободена България и става причина за немалка част от бедите ни като народ и държава и до днес).
Но какава е връзката на прочутия тракиец с Варна? Ами, на първо място, че след Освобождението живял тук и бил неколкократно натикван в тукашния затвор от Стамболовото правителство. Втора причина - хилядите бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на странат. Но най-много са действиелно бежанците от Тракия. Във Варна те заселват много нови квартали - Трошево,Максуда (къщите там са съзададени от и за тракийските преселници, друг е въпросът кой ги е населил в по-късните исторически епохи), както и районите на Колхозния и около Руското училище. Така градът нараства приблизително два пъти на големина. Преселниците създават свои дружества, чиято цел е да облекчи донякъде тежката им участ чрез различни културно-просветни мероприятия, а освен това дружествата имат за цел да ги предстваляват пред държавната власт (която по това време - първата половина на 20-те години, се намира в особено състояние на хаос). Наследник на тези тракийски дружества е и Варненското тракийско дружество.

Двоична песничка

Диалози за
миналото, настоящето
и бъдещето
на нашето отечество

„Щяхме да хващаме цвайката,

дето горихме нагайката –

да се постоплим добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

дето ни дебнеше шайката –

да ни натупат добре.

Щяхме да хващаме цвайката –

бавно пълзи  „таратайката“ –

тъй все си мръзнем добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

да й наричаме майката –

никак не ни е добре.“

Някога замисляли ли сте се за начините, чрез които ни манипулират?

Многобройни са начините, по които определени хора и определени институции ни „подтикват“ да мислим в „правилната“ (според тях) посока.През 20 век тоталитарните общества развили методи за контрол над действията и думите на хората. Но мислите не успели да покорят - поне не изцяло. Все пак останали достатъчно съзнателни индивиди, недоволни от съществуващото положение, които оценявали критично какво се случва около тях. Естествено на тях не им било позволено да говорят - всъщност даже самото изразяване нанесъгласие било то и с най-дребния аспект от действията на на тия, които те управляват, означавало затвор. Но въпреки това дълбоко в себе си хората таели несъгласието си.
В т.нар. големи демокрации обаче станало друго. Тук вече не държавата контролирала и манипулирала гражданите си,а определени хора с определено влияние в обществото (не е нужно да ги изброяваме, мисля, че по-прозорливите вече са се сетили за т.нар. „четвърта власт“), но по един значително по-прикрит и доста по-гаден начин - чрез скрито „подсказване“ какво да мислят. За повече информация ето началото на една твърде интересна статия по този въпрос :

„Без да се замисляме попадаме под чужд контрол. А фактът, че все по-малко се замисляме днес, се явява и главна причина да бъдем контролирани. Не е ли странно как във времена, когато технологиите, науката и комуникациите се развиват с пълна пара, човек някак си… деградира в своето развитие? Този факт е следствие на добре обмислени и успешно приложени методи на манипулация, на които ставаме жертва днес.

Понастоящем манипулацията е значително напреднала в развитието си и предлага многообразие от начини за прилагане, които на пръв поглед са съвсем безобидни. Все още не я възприемаме като нещо значимо, но вече всички сме усетили нейното влияние поне по веднъж.“

Ето линк към цялата статия.
It makes you think a little bit, doesn't it?

Попаднах на една интересна публикация за дипломатическата история на Варна, която определя нашия град като „Градът на първите консули“. Ето линк към нея.

Спорове около произхода на името „Варна“

Знаете ли, че етимологията (произхода)на името „Варна“ все още не е известна? Има към десетина научни (и не толкова научни) хипотези за това, от какъв език може да идва тази дума,но за нито една от тях не са намерени достатъчни преки доказателства. Повече може да намерите в следната статия от варненския информационен портал http://varna.info.bg
За по-любознателните препоръчвам книгата на Петър Стоянов (изтъкнат варненски краевед) “Варна през древността”. Наистина интересно и увлекателно четиво, от което всеки може да научи много за миналото на града.

Сатирични изблици

По време на междучасието

Иванчо рекламира най-подмолни
методики за справяне с контролни
(нищо, че учителката по философия
реши, че той е с мозъчна атрофия):

„И все изпадах в тежко заблуждение
със същата позната лекота.
И все се мъчех в глупаво положение -
сред спомените зейше празнота.

А бях прекарал сутринта с наведена,
замаяна от луд купон глава.
Как зле ми беше мисълта увредена -
и датата забравих, и часа.

„По дяволите, тъпи сантименти!“ –
и глупостта прикрих с неяснота.
Тъй силни бяха мойте аргументи,
че никой даже дума не разбра.

Но истина е – виждах на моменти,
че май бях още кьоркютюк пиян.“

20.10.2012 г

Бисер

Учителка към ученик : „Защо не си си научил урока?“
„Страшно много ме мързи, госпо'о. Сутрин ме мързи да стана, вечер пък така ме мързи да си легна,че цяла нощ я кисна на компютъра, у Фейсбука, я по купони ходя, че да се отрежа едно хубавоо... През деня съм каталясъл и ме мързи да живея. Само устата ми работи непрекъснато - и простотии ръся, и хитрувам, и оправдания си намирам.“
„ Но какъв е смисълът на всичко това? Как можеш да водиш такъв абсурден живот?“
„В абсурден свят живея, сред абсурдни реклами съм израсъл,с абсурдни хора се движа. Как точно искате да съм „нормален“?“
„ Но аз откъде да знам?“
„Ми аз ли да знам, бе,госпо'о?“
Та толкова за доминиращите настроения сред прозападно ориентираната ни младеж.

100 години от Балканската война - подвигът на кораба „Дръзки“

Тази година се навършват 100 години от Балканската война - един от върховете в българската история, неизменно свързвани с героизма в борбите ни за национално обединение.
В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.

Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).

Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.

Още нещо за модела на юрта, открит край Девня

В публикацията „Варна през Ранното средновековие“ (виж в този блог) споменах за единствения известен досега каменен макет на юрта в света, който бил открит в района на Девня. Случайно попаднах на една много хубава статия за него. Ето линк към нея.
Надявам се, че ще ви е интересно.

Манастирът на Чъргубиля Мостич във Велики Преслав - историята на един болярски род в кости и камък

Днес отново минаваме на археологическа тема. Този път ще се отдалечим за малко от Варна, за да си направим кратка (мислена!) ескурзия до Велики Преслав - бляскавата столица на цар Симеон, малкият „Константинопол“ на Второто българско царство. Но няма да правим обиколка на целия град, о, не. Ще отскочим само до манастира на чъргубиля Мостич във Външния град.
Всъщност, току-що открих още две изчераптелни сатии по въпроса. Ето линкове към тях :
- „Надписът на Чъргубиля Мостич - третия човек в държавата при Симеон и Петър“

- „Манастир пази десет века тайни на един знатен род.“
Сега нека (отново)дадем думата на сегашния проучвател на този манастир - добре познатия на всички читатели на този блог проф. Казимир Попконстантинов .
И още едно интервю с него по въпроса за мястото на този манастир в средновековната ни история.
А ето една възстановка на предполагаемия външен вид на Мостич от антрополога Йордан Иванов. Той е известен и с прочутата възстановка на лицето на цар Калоян, която по едно време беше доста обсъждана из медйното пространство.

За онези, които се интересуват и от останалите загадки на втората ни столица, ето няколко полезни линка :
1. „Преславското златно съкровище - шедьовър на средновековното златарство“
2.„Чашата на великия жупан Савин във Велики Преслав“

„Nikki,

Segui il tuo corso, e lascia dir le genti. (Dante)

Това значи да си вървиш по пътя, да не се отказваш от важните за теб неща, пък хората нека си приказват каквото им е угодно.
Вярно, че си принуден да търпиш един проклет индивид с унижващо околните чувство за „хумор“(„невинни шегички“ нарича той своите мръсни номера и глупците вземат, че му вярват) и отвратителна житейска философия.

Да ви'й гадно.

- обявява той на целия свят и прави всичко възможно на всички да им е гадно. И най-вече на теб, защото си интелигентен, чувствителен,раним - с две думи идеалната жертва на това говедо.
Такива Homo sapiens-и като него не заслужават по-различно отношение от това, с което те третират тебе. С две думи - каквото повикало, такова се обадило. О, вярвай ми - той ще получи своята награда - рано или късно. Don't worry, my friend, I'll take care of that ass myself.“
„От теб акъл не ща!“ - вика ми конформистът и се оставя да го тъпчат като изтривалка.
„Ами какво искаш тогава? Да те мачкат, обезличават, впиянчат и комплексират? Това ли наистина е твоето понятието за смислено прекарване на младежките ти години?“
Nikki : „Не! Махай ми се от главата, лош пророк такъв!“
„Добре, щом имаш такова голямо желание да се обречеш на самоунищожение,само и само да станеш един от тях, щом изгаряш от желание да станеш поредното безлично чучело, върху която да изливат всички си негативни емоции - не е по силите ми да те спра. Ама да не ми захленчиш после - „ах, нещастният аз, какво направих,как сам си провалих живота“. Че тогава вече ще е твърде късно - връщане назад няма да има. Ще си оставен сам на себе си - без приятели, на които да разчиташ,без хора, които да не ти е неудобно да молиш за помощ в трудни моменти, без добра дума около себе си. Но това,стари мой приятелю, ще бъде твоят личен избор. Ако не ми вярваш - то си е за твоя сметка. Или, както се казваше в един стар лозунг,последна жалка останка от бисерите на една отдавна отминала епоха :

„Спасението на давещите се - дело на самите давещи се.“

P.S. Easy, Nikki, I'm not going to let you corrupt yourself so easily. I'll help overcome this madness, no matter if you want me to or not. That's my duty, after all.

На един конформист (и мой добър приятел)

„(..) и човешкия Дух- обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.“
Хр.Смирененски, „Юноша“

Големият въпрос на нашето поколение е: дали да останеш себе си или да се превърнеш просто в поредната овца от стадото? Трудно е да избереш, защото социалният натиск върху отделната личност си е доста силен. „Или си с нас, или си против нас“ - поставят ти ултиматум от всички страни. Ама това „да си с нас“ значи и да погубиш малко или много от своята същност и минимум три пъти на ден да се отричаш от нея, да се оглеждаш като гърмян заек на всички страни - недай си Боже да те отхврълят - и грижливо да прикриваш всичко уникално, което в крайна сметка те прави такъв, какъвто си - и всичко това защо? Само и само да не изпъкваш в тълпата и да не се отличаваш много-много от останалите, нали така?Добре де, хубаво, ама какъв е смисълът на всичко това? Просто бягство от себе си, от свободата си да избираш (нали правиш всичко,което другите правят и гледаш да не показваш своето истинско лице пред света). Ще кажеш, че се повтарям, но това твоето си е всъщност една върховна глупост. Я си представи,че си имал някакви там таланти,заложби - и си ги пропилял напразно в стремежа си да изглеждаш друг пред света. Видно е,че жестока цена си платил, за да станеш един от тях. Въпросът е : имали ли са смисъл всчиките тези нравствени и физически мъки? Тук мисля, че ще можеш да си отговориш сам.

И недей разправя, че борбата за запазване на човешкото и уникалното у отделния индивид отдавна са се превърнали в изгубена кауза, че всеки,който си позволи в нещо да не следва повелите на масата, ще бъде сочен с пръст, подиграван и обиждан. „Кучето си лае, керванът си върви“ е казал неизестният мъдрец преди толкова и толкова столетия. Дори да бъдат цяла глутница от побеснели, тесногръди,полудели от дъха на алкохол и разврат кучета - нима биха те спряли, ако наистина искаше да вървиш по своя собствен път? Ако Сократ, Иисус, Левски и всички други големите светила на духа бяха обърнали внимание на глумите и дюдюканията на тълпата,когато ги замервали с гнили зеленчуци - нима те щяха да направят нещата,с които са останали в историята - светлите подвизи, които извършили, и великите думи, които дръзнали да изрекат. Но, ще възразиш ти, онези са били удивителни личности, не може да се съизмеряваме с тях. Ще ти издам една тайна, драги мой приятелю - съвсем не е така. Това, което ги прави изключителни, което ги прави уникални, е всъщност фактът, че те нито за миг не са се отказали от себе си и своите разбирания, нито за миг не са позволили на другите да определят живота им и да осакатяват волята им. Ето в това се състои техния героизъм. Както може би виждаш, не е нещо кой знае колко трудно да се опиташ и ти. Не че си тръгнал да слдваш нечий светъл пример от дълбините на историята, ами просто ей така - от любопитство поне.
Как става този номер ли? Много по-просто и по-лесно е, отколкото си мислиш, приятелю мой. Просто имай смелостта да кажеш „Не!“, когато групата се опитва да те принуди да вършиш неща,които не отговарят на твоите разбирания за правилно и неправилно (искрено се надявам, че все пак имаш такива - за предпочитане твои собствени, не техните).Добре е за начало. Нататък ти сам ще откриеш пътя си в живота и ще поемеш по него - каквото и да ти разправят заблудените овце, сред които живееш.
Ще ми възразиш с аргумента, че в света около нас такъв сценарий е, меко казано, нереалистичен, че никой не е чак до там неразумен, за да постъпи така. И всъщност си прав донякъде - все пак хората сме социални животни,живеем в общност,чиито повели не можем просто така да „игнорваме“, нали така? Но едно са неписаните закони на обществото - с тях, струва ми се, всеки, иска не иска, трябва да се съобразява - а съвсем друго е грубият диктат на масата, произволът на насилнците, които изглежда, горят от желание да доминират над по-слабите (разбирай по-чувствтилените, по-ранимите,по-интелигентните). Това беззаконие психолозите наричат групов натиск. Е, ще му се поддадеш ли сега, за да съжаляваш после за безсмислено пропилените си млади години? (За по-шокиращите последици виж предишната публикация в този блог)

Глас в пустиня - кой ли ще го чуе?

Съвременният живот като един безумен бързей рано или късно повлича всеки от нас.

От най-млада възраст започва унификацията на човешката мисъл.В тези първи години на детството тя се изразява най-вече в подчиняване и смиряване на току-що зародилата се човешка индивидуалност пред повелите на масата от връстници. Който си позволи дори и най-малкото отклонение от зададения за нас, съвременните тийнеджъри, модел на поведение, има да си пати - в най-лошия случай бой до дупка,в най-добрия - прикрит присмех и открито заявяване, че горкият човек бил „антисоциален“, „улав“ и пр. И всичко това - до подчиняване на неразкаялия се еретик. Ако обаче той продължи да упорства, не се откаже да отстоява себе си и своето рождено право на личен избор - пълна изолация, докато му дойде умът в главата.
Децата растат и попадат в нови ситуации. Постепенно осъзнават нещо плашещо : започнали са несъзнателно да подчиняват желанията и стремежите си на диктата на масата.Слушат тяхната музика,говорят на техния език (разбирай жаргон),подражават на техните авторитети и мислят с техните мисли.
Май че всички тийнейджъри са полудели,а? Ала само те ли? Нима когато всички около теб бавно,но сигурно вървят по пътя към самоунищожението- е, по дяволите, как можеш сам-самичък да се опазиш?„Като смениш компанията например“ - най-вероятно ще ми отговорите. Добър съвет, но какво става, когато говорим за нравствената, морална, че и физическа деградация на цяло едно общество? Къде ще се скриеш от нея? Пещерите не са опция- много студено е вътре, пък и отдавна сме надраснали пещерния човек (надявам се!). Къде да се денеш тогава? Но,виж, да си говориш можеш колкото ти душа иска. Така че нека кажем няколко думи за съвременното състояние на човешките души или поне дотолкова доколкото моя милост е имал (не)щастието да бъде подробно запознат със него.

В днешно време ненормалното стана нормално,прието, позволено, някъде дори общозадължително.По-слабодушните предпочитат да се носят по течението без път и посока,а ако случайно се натъкнат на подводни скали- е,няма значение,защо да се товарят с излишни размишления, като могат вместо това хубавичко да си погуляят?Най-леко им е да вървят със стадото - не че знаят накъде отиват де. Какво още можем да кажем за техните заблудени души? Безличните собствени интереси имат ли? Не, те ходят само там, където и останалите ходят и правят всичко, което „нормалните“ момчета и момичета правят, само и само да не бъдат отхвърлени и осмяни от колектива. А той, разбира се, зорко следи да няма отклонения от нормата за правилно поведение - или по-скоро от стереотипа. Нарушителите, т.е. онези,които имат наглостта да използват собствената си глава твърде често, са вредни и опасни и дават развращаващ пример на младото поколение. Току-виж го подтикнали да се замисли над живота си, а това трябва да се избегне на всяка цена. Че иначе кой ще копира сляпо и още по-сляпо ще се възхищава на лъжливите кумири на нашия век- мафиота, арогантния новобогаташ, жадните за слава музиканти-еднодневки и кресливите свадливци,които все търсят с кого да се заядат- ако може публично, за предпочитане.
Но нека се върнем на онези,които никога не биха посмели да се отклонят и на милиметър от стереотипната представа.Какво друго нямат те (освен лице де)? Нека помислим. Те собствени мнение по някой въпрос имат ли? Не,от опит знаем,че имат навика да възпроизвеждат дума по дума мненията на известни личности,разни свои съученици и най-вече на кварталните гамени. Повтарят се папагалската заучени фрази, които модата и прословутият жаргон налагат. Ако използваш какъвто и да е друг начин на изразяване - обществеността възмутено реагира: „ Ей, човек, осъзнай се, ти говориш като дядо!“(автентичността на този цитат е извън всякакво съмнение).
А кои са водачите на така заформящото се стадо (освен вече изброените)? Най-силно открояващи се сред тях са вече споменатите гамени. Предполагам, че всички сме чували по нещичко за тях - онези затъпели,диви, разюздани хора,за които никоя извратеност не е чужда. Те всъщност са си първокласни мошеници- не биха се посвенили да извършат и най-жестока низост - била тя унижение,кражба,предателство и какво ли още не - с единствената цел да изглеждат по-„яки“ в очите на фанатично влюбените в клишетата си връстници. А освен това могат да ти обосноват и оправдаят безпътствата си с такива убедителни доводи, че, колкото и да се стараеш, не ти е възможно да ги оспориш.Или във всеки случай срещаш доста трудности в отчаяните си опити да извоюваш някаква справедливост в този жесток свят.

Манастирът в с.Равна, Провадийско и „Караач теке“ - две перли във Варненската огърлица

Канех се да пиша дълъг и предълъг материал за манастира в с.Равна, Провадийско, както ви и бях обещал в една от предишните публикации. Ала не щеш ли, докато се ровех из Интернет, случайно попаднах на едно интервю с един от откривателите и проучавателите на този интересен обект - проф.Казимир Попконстантинов (надявам се, че го помните от статиите за „Караач теке“). Казах си: „А не е ли по-добре да се черпи вода направо от извора?“. Затова ето ви линк към това интервю. Там се говори също така и за предположенията къде може да е гробът на княз Борис ӏ.
Все пак ето и няколко снимки от манастира, за да придобиете някаква, макар и бегла, представа за външния му вид.

Втората картинка изобразява манастира от птичи поглед. А долу виждаме един от графитите, за които говори проф.Попконстантинов, и един от многото надписи.

Впрочем,предполага се, че във въпросната обител е извършвал своята книжовна дейност св.Наум - един от Кирило-Методиевите ученици,съратник на св.Климент Охридски. По-късно (по времето на цар Симеон) и двамата са работили в Охридската книжовна школа. За графитите и рисунките - тяхното количество е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно.
И още един любопитен факт - археолозите са установили точната дата на освещаването на манастирската църква - 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики)! Това е станало след разчитането на един от многобройните надписи по стените.
След окончателното приключване на разкопките през 1993 г. останките били покрити със защитен покрив и оградени с висока ограда,за да бъдат предпазени от иманяри.Въпреки това мародери пак се докопали до руините и не се поколебали дори да смъкнат защитния покрив. Оттогава насам манастирът е обект на непрекъснати иманярски набези. Днес средновековните зидове са буренясали,а пътеките,които водят към уникалния манастир,са потънали в трева до колене.Шумът от стъпките на многобройните някога посетители завинаги е заглъхнал.Колко жалко,нали? И това е едно безценно късче от нашата история,осъдено от хората на забрава...

Над манастира в Равна се издига красива скала-връх, наречена Пробития камък.Някои виждат в нея съоръжение за отчитане на времето, свързано с древните календарни представи. Но то, разбира се, няма никаква връзка с разрушената средновековна обител.


Забележка : Източник на снимките http://www.runitravel.com/2012/02/22/8922/

Ето няколко линка за повече информация относно „Караач теке„

- линк към интервю с проф.Попконстантинов относно манастирския скрипторий...и още, и още (има даже неща,за които не ми остана време да говоря в предишните публикации)
- още една статия за „Караач теке“, само че този път от в.„Труд“
- едно кратко клипче за „Караач теке“- по-дълго не можах да намеря.
От bnt са правили филм на тази тема през 2008 г., но него не успях да го открия никъде из виртуалното пространство. Дано някой любознателен посетител на този блог има повече късмет от мен. :)
Източници на снимките :
Повечето са от личен архив, без:
1. фиг.2 (снимката на братя Шкорпил) от първата по хронологичен ред публикация. Източник - проект „Братя Шкорпил - познати и непознати“, http://www.sim-on.org/aladja_pro.htm. Там се разказва подробно за живота на двамата основатели на българската археология,тяхното семейство,откритията им и какво ли още не. Доста полезна информация има на тази страничка.
2.печатът на княз Борис-Михаил от статията,написана от самите братя Шкорпил на адрес http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/boris1.htm
3.скриптория в първата публикация, озаглавен като фиг.3 - http://www.vidsfeed.com/search/Караач теке/

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна 3

Ето че стигнахме и манастирската църква.Тя е малка,едноабсидна и триконхална. Нека си разясним тези странно звучащи термини.Абсидата е полукръглата извивка на външната стена на църква.В нея се помещава олтарното пространство. Предлагам ви един лесен експеримент,който всеки може да изпълни. Когато влизате в някоя църква, опитайте се да запомните от коя страна се намират иконите 1.Щом излезете навън, проследете външната стена от страната на иконите.Бас държа,че ще забележите,че тя съвсем не е права,както всички други стени,а е извита в полукръг или образува многоъгълник. И ще има 1 или 3 подобни „извивки“ в зависимост от големината на храма. Е, именно това са абсидите.В пространството,което те ограждат- олтара- се извършва най-тайната част от службата, достъпна само за духовни лица- освещаването на хляба и виното за причастие.

Но да се върнем на нашата малка църквичка.Виждате ли добре запазеният полукръгъл зид на снимката?Това не е абсида. Олтарът на коя да е църква(а съответно и абсидата,която го огражда отвън)гледа винаги на изток.А тази ниша е обърната на север(можете да го проверите с компас,ако искате).Е,какво е тя тогава?Това,мили деца,е певник- ниша в северната или южната стена на манастирските църкви,където монасите се събирали да пеят по празнични литургии.Абсидата пък се намира вдясно от зида на конхата 2 и почти нищо не е останало от нея.

На изток от абсидата(гледайте право напред)се забелязват няколко малки саркофага. Съдейки по близостта им с най-святото място в християнския храм(олтара) там очевидно са били погребани важни личности- сигурно монаси или хора,приближени на ктитора 3. Любопитното е,че повечето от саркофазите са празни.В един от тях обаче през 1921г. Карел Шкорпил открил скелет на мъж.Той веднага решил,че е попаднал на гроба на Борис ӏ и вместо сувенир си взел черепа му,при което останалите кости се разпаднали на прах - толкова крехки били(все пак са престояли повече от едно хилядолетие в земята). А черепът останал у Шкорпилови като семейна реликва и се предавал от поколение на поколение. Преди няколко години внучката на Карел Шкорпил, Мария Хермова го дари на Варненския археологически музей. Тогава тя предизвика сензация в медиите, повтаряйки твърдото убеждение на дядо си, че това е главата на княз Борис. Твърдението й обаче е недоказуемо,тъй като никой засега не разполага с ДНК-то на българския владетел 4 .

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна 2

Влизаме в манастирския скрипториум. Това е била сградата, където се превеждали, преписвали, украсявали и съхранявали книги, т.е. книгоиздателство и библиотека на едно място. Размерите му са впечатляващи - 40 на 10 м. Това е най-големият разкрит скрипторий на само на Балканите, но в рамките на някогашната Византийска империя (разбирай Балканите, Мала Азия, Сирия и Палестина). Сградата се състои от 13 помещения, разположени в две редици едно срещу друго,а помежду им се простира коридор,широк 5 метра. Както откривателят й- проф. Попконстантинов често обича да подчертава, „оформлението на тази сграда и нейната планова схема не е познато нито в средновековна България, нито в съседна Византия“ 2
Дълги дървени маси били наредени надлъжно на коридора.На тях книжовниците извършвали своята дейност. Обикновено работели по двама - единият превеждал и диктувал текста, а другият пишел на пергаментовите листи. Всъщност пергаментът представлява обработени по специален метод животински кожи,които през Средновековието се ползвали вместо хартия.Поради специфичния си начин на изработка пергаментът бил изключително ценна суровина, която никой не си и помислял да пилее. Затова когато младите послушници се учели на четмо и писмо, вместо листи за упражнение използвали восъчни таблички,а вместо пачи пера си служели със стилуси - железни писала със заострен връх 1. Археолозите са открили над 30 стилуса в скрипториума, което показва, че в същата сграда се е помещавало манастирското училище, където Кирило-Методиевите ученици извършвали своето просветителско дело - ограмотявали и разпространявали славянската писменост сред населението. Този комплекс бил едно от огнищата на самобитната старобългарска култура от Златния век - последните години от управлението на княз Борис - ктитор и строител на манастира - и времето на неговия син, цар Симеон Велики.

В 13-те помещения на сградата също така намирали място и за манастирската библиотека.За наличието на такава свидетелстват многобройните закопчалки за книги,пръснати наоколо. Представете си само - огромният коридор с дългите,дървени маси,над които хиляди прашинки танцуват,осветени от игривите слънчеви лъчи. Светлината се спуска мързеливо през прозорците на високия,засводен таван и предизвиква неочаквана кихавица у съсредоточените в заниманията си книжовници.Долу се разнася глъчка от спорещи преводачи и преписвачи,скърцат десетки пачи пера върху новия пергамент,няколко групи млади послушници сричат в хор:„Ази,буки, веди, глагол,добро,ест...“ (първоначалните наименования на буквите в кирилицата) и всичко е потънало в упойващите миризми на мастило и растителни бои.

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна

 На пет километра от Варна, над квартал „Възраждане“, се намира един от най-големите средновековни манастирски комплекси на Балканите. За него  се предполага, че бил построен лично от княз Борис ӏ и че това е било мястото, където той се оттеглил, след като предал властта си на своите синове - пръвоначално Владимир Расате, а по-късно - известния на всички ни цар Симеон. Има сигурни данни, че тук се е намирал един от първите книжовни центрове в новопокръстената държава (още преди Преслав и Охрид), където учениците на Кирил и Методий разпространявали славянската писменост, превеждали и преписвали книги. Макар че това място е добре познато на археолози и историци по цял свят, малцина са тези варненци, които изобщо са чували нещо за него. Ала нека запълним тази въпиюща празнина в познанията ни. Ще си направим кратка познавателна разходка из археологическия обект ( макар и само мислено, наужким).

Едно дървено-философско разказче

Търсач на миди

Той се бе навел над черния камък и отчаяно го човъркаше с едната си ръка. С другата държеше полупразна найлонова торбичка, в която се валяха няколко дребни мидички – всичко, което беше събрал, откакто се бе заел с тази неблагодарна работа преди няколко часа. Въпреки че се подпираше на близкия скален отломък, младежът едва се задържаше прав от яростните удари на вълните. Морето изглежда беше побесняло и със страшна сила се опитваше да събори бедния, неуморен труженик в разпенените си води.

И как нямаше да се дави в безсилен яд? От дванадесет дена този човек сновеше из владенията му, упорито залагаше мрежи и капани за рибите му, къртеше неподвижните му чада от техните удобни, обрасли с морска трева легла и взимаше със себе си най-едрите от тях. Дванадесет дена талазите безмилостно го удряха и събаряха и той много пъти падаше повален, ала винаги намираше – неизвестно как – сили у себе си да стане и да продължи напред. В тежката си борба със стихиите той не се вдъхновяваше от никакви идеали. Един - единствен беше главният му кумир,единствена опора в тежкия му, безмилостен живот – парчето корав хляб, което трябваше да изработи по някакъв начин. Иначе беше обречен на глад...

Едно стихче собствено производство - нов вариант

Наше време

Ухаем ний на огън и желязо

и няма грам природен аромат.

Напразно ли бащите ни повтарят :

„ Деца сте вий на тоя черен град.”

Но виж ни, брате – наша е земята.

Превзехме я със труд и кървав пот.

С подводници прегазихме водата,

открихме в дълбините чак живот.

Варна през Ранното средновековие

В началото на 7 век късноантичният Одесос бил един от най-богатите градове в опустошаваните от непрекъснати варварски нашествия земи на север от Хемус ( Стара планина). Течало т.нар. Велико преселение на народите - невиждано до този момент придвижване на големи маси хора от изток на запад. То сложило край на близо петвековното съществуване на Римската империя. Оцеляла само източната й част, която в историографската литература е известна с името Византия. Започвало Средновековието.

  В тази напрегната обстановка цветущите земи на юг от река Дунав били като магнит за различни племена и народи - те търсели там плячка, от която да се препитават, а по-късно - и земя, където да се заселят. Въпреки няколкото укрепителни пояса, съдържащи общо 98 крепости, които император Юстиниан бил изградил по високите места на Дунавската равнина и склоновете на Стара планина, нищо не можело да спре напиращите вълни на варварите. Според най-новите датировки на историците Одесос станал една от жертвите на голямото славяно-аварско нашествие от 614 г. Това бил най-страшният удар, който градът бил понасял през хилядолетната си история. За няколко века (до края на X – началото на Xӏв.) в района на днешна Варна няма следи от градски живот. Руините буренясвали забравени от всички... Ала междувременно в  близката околност пристигали нови хора...

Откъс от интервю със ст. н.с. Валентин Плетньов - директор на Варненския археологически музей, където се говори за крепостта „Кастрици“...и още, и още

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/161211_pletniov.aspx
 Дано да ви е било интересно. В близко бъдеще очаквайте публикации за уникалния средновековен манастир в местността „Караач теке“ край Варна и за необикновената Джанаварска базилика.

Крепостта Кастрици край Евксиноград - една непозната страница от миналото на Варна

   През Средновековието Варна е била много по-малък град отколкото сега - обхващала е само половината от Гръцката махала и по-конкретно - районът около Римските терми (те самите обаче тогава са били куп руини). Поради стратегическото положение на Варненския залив  районът е бил изпъстрен с разнообразни крепости и пристанища. От към югозапад градът бил пазен от Петрич кале до с.Разделна. В източна посока на стража стояли крепостите Овеч (над днешна Провадия) и Мъглиж ( по турски - Михлюз) кале - то се намира в близост до дн. град Аксаково. Заливът бил защитаван от морски нападения чрез  крепостта на н.Галата.
   На север, край н. Св.Яни (това е крайбрежната ивица под резиденция „Евсиновград“) пък се издигало пристанището Кастрици, където са спирали италианските търговци. По онова време те кръстосвали цялото Средиземноморие с леките си кораби, предшественици на каравелите, и обменяли стоки с всички владетели и градове по пътя си. Именно те въвели в затворения средновековен свят банкирането и кредитирането, с което поставили основите на съвременната пазарна икономика. Самата дума „банка“ произлиза от ит. „banco“ - „маса“ - на маси в дюкяните им се извършвала обмяната на пари. Това ще да са били средновековните change бюра. :)

  Канторите на преприемчивите венецианци или генуезци  се намирали в отделни квартали в повечето големи градове. В Търново  например съществувал т.нар. „Фрънски град“, който се явявал нещо като център на икономическия живот там.Макар че би било пресилено да се твърди, че Кастрици е бил варненският аналог на „Фрънски град“, то поне от находките (които включват 6 монетни съкровища покрай всичко останало) съдим, че търговията е процъфтявала. В нея главната роля играели, разбира се, венецианци и генуезци.    За по-любознателните, ето  линкове с повече информация :

• за една наистина интригуваща находка, на която археолозите попадат, докато проучват останките на крепостта Кастрици
• още информация за крепостта, придружена с едно клипче, което ще ви даде обща представа за досегашното състояние на разкопките (а също така ще ви запознае и с една особено патетична част от прочутата опера на Карл Орф „Кармина Бурана - впрочем по средновековни мотиви :)

Ето как е изглеждала Варна през 19 век (рисунката е направена от пътешественика Феликс Каниц, който е оставил ценни сведения за българите в Османската империя)

Някои любопитни факти за местността „Карантината“ между Аспарухово и Галата

  Варна била основна база на английските и френските войски по време на Кримската война (1853 -1856 г.) - голяма война на Англия, Франция и Османската империя срещу Русия. Събралите се тогава войници четирикратно надвишавали броя на населението в града, тогава само към 16 000 души. Същевременно холерата приближавала, пренесена от Южна Франция. Съвсем скоро смъртоносната болест поразявала по 100 човека на час. Северна Добруджа, накъдето се отправили войските, се оказала обезлюдена, пътищата й били покрити с мъртъвци. Вилнеела една от най-големите холерни епидемии на 19-тия век. Във Варна положението също не било цветущо. Скоро гробищата се препълнили и започнали да се погребват хора на места, които съвсем не били предназначени за това.